Беше сънувала Перин с един вълк, и със сокол, и с ястреб — соколът и ястребът се биеха — как Перин тича нанякъде в смъртен бяг, как Перин е стъпил драговолно на ръба на бездънна пропаст и вика: „Трябва да свърши! Трябва да се науча да летя преди да стигна дъното.“ Имаше и сън с един айилец и й се стори, че трябва да има нещо общо с Перин, но не беше сигурна. И един сън за Мин — как прескача железен капан, но незнайно защо минава през него, без дори да го забележи. И за Мат имаше сънища. За Мат, около когото се въртят зарове — стори й се, че разбира откъде идва това — за Мат, как го преследва един несъществуващ човек — виж, това така и не можа да го разбере; имаше един, който го преследваше, или може би повече от един, а в същото време някак си нямаше никого — и за Мат, как язди отчаяно към нещо невидимо в далечината, до което трябва непременно да стигне, и пак за Мат, с една жена, която сякаш мяташе фойерверки около себе си. Илюминаторка, реши тя, но това не правеше съня по-смислен от всички други.
Толкова много сънища имаше, че беше започнала да се съмнява във всички. Може би имаше нещо общо с честата употреба на тер-ангреала, или просто защото го носеше със себе си. Може би най-после бе започнала да разбира какво значи да си Съновница. Сънища и сънища, панически, трескави. Мъже и жени, измъкващи се от клетка, а после си поставят корони на главите. Жена, която си играе с кукли, и друг един сън — конците на куклите отвеждаха до по-големи кукли, а техните конци до още по-големи кукли, и така все по-нагоре, докато последните конци не изчезнаха в някакви невъобразими висоти. Умиращи крале, плачещи кралици, яростни битки. Бели плащове, вилнеещи из Две реки. Дори сънува отново Сеанчан. И то неведнъж. Тези сънища ги бе залостила в тъмен ъгъл — не можеше да си позволи да мисли за тях. И майка си и баща си сънуваше, всяка нощ.
Беше сигурна какво означава поне това или поне смяташе, че е сигурна. „Означава, че съм хукнала да гоня Черната Аджа, а не знам какво значат сънищата ми нито как да накарам този глупав тер-ангреал да прави това, което трябва, и съм изплашена и… И ми е мъчно за дома.“ За миг си помисли колко хубаво би било сега майка й да я прати да си легне и да знае, че на заранта всичко ще се оправи и ще бъде по-добре. „Само че мама не може вече да ми реши проблемите, а татко не може да ми обещае, че ще прогони всички чудовища и да ме накара да му повярвам. Сега трябва да го направя сама.“
Как далечно й се струваше всичко това сега. Не че искаше да се върне това минало, но беше време така топло, и така далечно. Щеше да е чудесно само да ги зърне, да чуе гласовете им. „Когато понеса този пръстен на пръст, който ще си избера по право.“
Най-сетне се бе съгласила да остави Нинив и Елейн една по една да преспят с каменния пръстен — изненада я неохотата, с която се раздели с него — и когато се събудиха, те заговориха за неща, които със сигурност бяха от Тел-айеран-риод, но ни една от двете не бе видяла нещо повече от беглия образ на Сърцето на камъка, нищо, което можеше да е от полза.
Дебелият стълб пушек сега се издигаше право срещу борда на „Синия жерав“. Може би на пет-шест мили от реката, прецени тя. Другият беше като размазано петно на хоризонта. Можеше да мине и за облак, но тя беше сигурна, че не е. Малки горички изникваха нагъсто покрай речния бряг, а между тях тревата стигаше до самата вода.
Елейн излезе на палубата и дойде при нея до парапета. Вятърът развя и нейната черна пелерина. И тя се бе облякла в семпли вълнени дрехи, В този спор Нинив беше надвила. За облеклото им. Егвийн беше настоявала, че Айез Седай винаги са облечени най-добре, дори когато са на път — беше се сетила за коприните, които носеше в Тел-айеран-риод — но Нинив бе изтъкнала, че въпреки всичкото злато, което Амирлин бе оставила в дъното на гардероба й — а ставаше дума за добре натъпкана кесия, — те все пак нямат никаква представа за цените надолу по реката. От слугите разбраха, че Мат е бил прав за гражданската война в Кайриен и за това как тя се е отразила на цените. За изненада на Егвийн Елейн изтъкна, че Кафявите сестри носят по-често вълна, отколкото коприна. Елейн беше толкова нетърпелива да се отърве от кухните, помисли си тогава Егвийн, че бе готова да се облече и в дрипи.
„Чудно, как ли се оправя Мат? Не се и съмнявам, че се опитва да обере капитана на зарове, на какъвто и кораб да пътува.“