— Ужасно — промърмори Елейн. — Направо ужасно.
— Какво? — отвърна разсеяно Егвийн. „Дано не размахва наляво и надясно онази бележка, която му дадохме.“
Елейн я изгледа стреснато и се намръщи.
— Онова! — Посочи далечния пушек. — Как можеш да го подминеш?
— Подминавам го, защото не искам да мисля какво преживяват хората там, защото нищо не мога да направя и защото трябва да стигнем до Тийр. Защото онова, което търсим, е в Тийр. — Изненада се от собствената си твърдост. „Но аз наистина не мога да направя нищо. А Черната Аджа е в Тийр.“
Колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че трябва да намерят начин да проникнат в Сърцето на камъка. Може би никой друг освен Върховните лордове на Тийр нямаше достъп до него, но тя беше убедена, че ключът за капана на Черната Аджа и за тяхното проваляне лежи в Сърцето на камъка.
— Знам всичко това, Егвийн, но то не облекчава мъката ми за Кайриен.
— Слушала съм уроци за войните между Андор и Кайриен — отвърна Егвийн сухо. — Бенне Седай твърди, че вие и Кайриен сте воювали по-често от всички други две държави, ако не се смятат Тийр и Иллиан.
Щерката-наследница я изгледа накриво. Елейн така и не бе навикнала на отказа на Егвийн да признае, че самата тя е андорка. Нали линиите на картата показваха, че Две реки е част от Андор, а Елейн вярваше на картите.
— Водили сме войни с тях, Егвийн, но след щетите, които те са понесли след Айилската война, Андор им е продал почти толкова зърно, колкото Тийр. Сега обаче търговията е спряла. След като всяка кайриенска фамилия се бори с всички други за Слънчевия трон, кой ще купи зърно и кой ще се погрижи то да се разпредели сред хората? Ако битките са толкова ужасни, колкото това, което се вижда по брега… Е. Не можеш да храниш един народ двадесет годи ни и да не изпитваш нищо, когато виждаш, че умират от глад.
— Сив — промълви Егвийн и Елейн подскочи и се озърна. Сиянието на сайдар я обгърна тутакси.
— Къде?
Егвийн огледа малко по-спокойно палубата, но само за да се увери, че никой не ги е подслушал. Капитан Елисор продължаваше да стърчи на кърмата до голия до кръста кърмчия. Друг моряк беше подхванал поклоните, докато оглеждаше водите за някакъв знак за плитчини, още двама опъваха въжетата на платната. Всички други от екипажа се бяха прибрали под палубата. Единият от двамата пристъпи да провери стегите на гребната лодка, която лежеше преобърната върху палубата. Егвийн го изчака да се отдалечи и чак това заговори тихо:
— Глупачка! Аз, Елейн, не ти, не ме гледай толкова сърдито. — Продължи шепнешком: — Сив преследва Мат, Елейн. Това трябва да означава сънят, но така и не го разбрах. Аз наистина съм глупачка!
Сиянието около Елейн изчезна.
— Недей да се кориш толкова — отвърна тя също шепнешком. — Може и това да означава, но аз не го разбрах, нито пък Нинив, — Тя замълча и поклати глава; червено-златистите й къдрици се люшнаха. — Но не виждам смисъла, Егвийн. Защо един Сив трябва да преследва Мат? В писмото до майка ми няма нищо, което би могло да ни навреди.
— И аз не знам защо — отвърна Егвийн намръщено. — Но трябва да има някаква причина. Сигурна съм, че точно това означава онзи сън.
Дори и да си права, Егвийн, нищо не можеш да направиш.
— Знам — отвърна Егвийн горчиво. Та тя дори не знаеше дали той е пред тях, или зад тях. Би трябвало да е пред тях. Мат сигурно бе тръгнал, без да се бави, — Тъй или иначе — измърмори тя на себе си. — полза никаква. Най-после разбрах какво означава един от сънищата ми, а полза никаква!
— Но ако си разбрала значението на един — каза Елейн, — може би ще разбереш и другите. Ако седнем и ги обсъдим, може би…
„Синият жерав“ внезапно се разтресе и отхвърли Елейн върху палубата и Егвийн върху нея. Когато Егвийн успя да се изправи, брегът беше престанал да се ниже назад. Корабът беше спрял с вдигнат нос и килната на една страна кърма. Платната плющяха шумно на вятъра.
Чин Елисор се изправи и се затича към носа.
— Ах, ти, сляп селски червей! — зарева той на мъжа, който стоеше там. — Мръсна козя фъшкия! За пръв път ли пътуваш по реката, че не можеш да познаеш как се люшка, водата над плитчина? — Сграбчи с две ръце вкопчилия се в перилото човек за раменете и го раздруса. — Ако си ми пробил корпуса, червата ти ще използвам за кълчища!
Всички моряци се разтичаха и се струпаха около капитана.
Нинив се появи на стълбата, водеща към пътническите каюти, оправяйки полите си. Дръпна рязко плитката си и огледа навъсено мъжете при носа, след това закрачи към Егвийн и Елейн.