— Заседнахме, нали? След всичките тези приказки, че познавал реката като собствената си жена. Бедната, едва ли е получила нещо повече от усмивка от него. — Тя отново дръпна дебелата си плитка и закрачи напред, избутвайки моряците от пътя си, за да се добере до капитана.
Нямаше смисъл да я придружават. „Той ще ни измъкне по-бързо, ако го оставим на мира.“ Нинив сигурно го поучаваше какво да направи. Елейн, изглежда, изпитваше същото, ако се съдеше по съжалителното клатене на главата й, докато гледаше как капитанът и целият екипаж насочват почтителното си внимание към Нинив.
След миг мъжете нещо се развълнуваха. За малко се мернаха ръцете на капитана, махащи в несъгласие над главите им, а после Нинив излезе с нервна походка от моряшката навалица — те й сториха път с ниски поклони, — а Елисор забърза след нея, бършейки широкото си лице с голяма червена носна кърпа.
— Има цели петнайсет мили до следващото село на андорска страна, Айез Седай, и поне пет-шест мили по реката от кайриенска страна! — говореше разтревожено капитанът. — Андорските войници се държат, вярно е, но не могат да опазят милите оттук дотам!
— Потънал кораб — каза Нинив на Егвийн и Елейн. — Работа на речни пирати, така смята капитанът. Иска да се опита да го изтегли назад с веслата, но изглежда, не е сигурен, че ще стане.
— Карахме много бързо, затова се ударихме, Айез Седай. Исках да ви осигуря бърза скорост. — Елисор затърка лицето си още по-усилено. Егвийн разбра, че се бои да не би Айез Седай да го обвинят, че го е направил нарочно. — Здраво сме се ударили. Но не мисля, че поемаме вода, Айез Седай. Няма причини за безпокойство. Все ще мине някой кораб. Два екипа весла ще ни измъкнат със сигурност. Няма нужда да слизате на брега, Айез Седай. Кълна ви се, в името на Светлината.
— Искаш да оставим кораба? — попита Егвийн. — Мислиш ли, че това е разумно?
— Разбира се, че е! — Нинив замълча и я изгледа намусено, после продължи с малко по-спокоен тон, но пак така напрегнато. — Капитанът твърди, че ще мине поне час, докато дойде друг кораб. С достатъчно весла, за да може да помогне. Или един ден. Или дори два. Не можем да си позволим да загубим два дни в чакане. Можем да отидем в онова село — как го нарекохте, капитане? Джурийн? — можем да отидем в Джурийн за по-малко от два часа. Ако капитан Елисор освободи кораба си толкова бързо, колкото се надява, можем да се качим пак. Той казва, че ще спре да види дали сме там. Ако обаче не успее да го измъкне, можем да вземем друг кораб от Джурийн. Капитанът казва, че там спирали търговци, заради андорските войници. — Тя си пое дълбоко дъх и гласът й стана още по-напрегнат. — Обясних ли основанията си достатъчно ясно? Друго искате ли?
— За мен е ясно — бързо вметна Елейн преди Егвийн да отговори. — И идеята ми изглежда добра. Ти също смяташ, че е добра, нали, Егвийн?
Егвийн кимна сърдито.
— Добра е.
— Но, Айез Седай — възрази Елисор. — Слезте поне на андорския бряг. Тази война, Айез Седай. Пирати, какви ли не бандити, а и войниците не са кой знае каква стока, Самата развалина под носа ни показва що за хора са.
— Не видяхме и една жива твар откъм кайриенска страна — заяви Нинив, — а каквото и да стане, ние далеч не сме беззащитни, капитане. А и не смятам да вървя петнайсет мили, след като мога да вървя само шест.
— Разбира се, Айез Седай. — Сега Елисор наистина се беше изпотил. — Не исках да кажа, че… Разбира се, че не сте беззащитни, Айез Седай. Не исках да кажа това. — Той яростно затри лицето си, но то въпреки това продължи да лъщи.
Нинив отвори уста, погледна Егвийн и изглежда, се отказа да каже това, което смяташе.
— Слизам долу да си взема нещата — заяви тя на въздуха между Егвийн и Елейн и се обърна към Елисор. — Капитане, подгответе лодката. — Той се поклони и се затича да даде нареждания на моряците, а тя тръгна към люка.
— Каже ли една от вас „горе“ — измърмори Елейн, — другата веднага отвръща „долу“. Ако не престанете, въобще няма да стигнем до Тийр.
— Ще стигнем — отвърна Егвийн — едва когато Нинив най-после разбере, че не е вече Премъдрата. Всички сме… — не каза Посветени; твърде много хора сновяха около тях — сега всички сме равни.
Елейн въздъхна.
Скоро лодката ги свали на брега и те застанаха край водата е тояги в ръце, с вързопи на гръб и провиснали по дрехите им кесии н торби. Пред тях имаше тревиста равнина и пръснати тук-там храсталаци. На няколко мили от реката се виждаха гористи хълмове, Обърнаха се към реката. Моряците гребяха с всичка сила с дългите весла, но изглежда, не можеха да измъкнат кораба. Егвийн се обърна и закрачи на юг, без повече да поглежда назад. И преди да ги е повела Нинив.