— Ние сме от Бялата кула — отвърна Нинив спокойно. Усилието й да не се оглежда за други айилки беше очевидно. Дори Елейн попоглеждаше насам-натам. — А дали ще сметнете някоя от нас за Мъдра, е друга работа — продължи Нинив. — Какво искате от нас?
Авиенда се усмихна. Всъщност беше доста симпатична, забеляза Егвийн; войнственият израз досега беше прикривал хубостта й.
— Вие говорите като Мъдрите. По същество и с малко съжаление към глупците. — Усмивката й се стопи, но гласът й остана спокоен. — Една от нас лежи тежко ранена, може би умира. Мъдрите често изцеряват онези, които несъмнено биха загинали без тяхната помощ, а съм чувала, че Айез Седай могат и повече. Ще й помогнете ли?
Егвийн за малко да поклати глава объркана. „Нейна приятелка загива? А тя го казва така, все едно че ни моли да й заемем чаша ечемичено брашно!“
— Ще й помогна, стига да мога — отвърна бавно Нинив. — Не давам обещания, Авиенда. Може да умре въпреки усилията ми.
— Смъртта идва за всички нас — отвърна айилката. — Можем само да избираме как да я посрещнем, когато дойде. Ще ви заведа при нея.
Две жени в айилско облекло изникнаха на не повече от десет крачки от тях, едната от малка падина — Егвийн не би допуснала, че там може да се скрие и куче, а другата сред тревата, стигаща едва до прасците й. Смъкнаха черните си була, щом се изправиха — това отново я сепна; знаеше, че айилците прикриват липата си само когато се канят да извършат убийство — и свалиха на раменете си платовете, покриващи главите им. Едната беше със същата червеникава коса като Авиенда, със сиви очи, а другата — синеока и с коса като пламък. Никоя не беше по-възрастна от Егвийн или Елейн — и и двете изглеждаха готови да използват късите копия в ръцете си.
Жената с огнената коса подаде оръжията на Авиенда: дълъг нож с тежко острие за колана на кръста й и пълен колчан за другата страна; черен извит лък, бледолъскав като рог, който тя прибра в калъфа на гърба си, и четири къси копия с дълги остриета, които стисна в едната си ръка заедно с малък, облечен в кожа кръгъл щит. Авиенда се накичи с всичко това така естествено, както някоя жена в Емондово поле би си метнала шал. Същото направиха и спътничките й.
— Хайде — подкани ги тя и тръгна към горичката, покрай която вече бяха минали.
Егвийн най-сетне освободи сайдар. Беше сигурна, че трите могат да я намушкат с копията си преди да успее да направи каквото и да било, стига да поискат, но не смяташе, че се канят да го сторят. „Ами ако Нинив не успее да издери приятелката им? Защо поне не пита преди да взима решения, които засягат и трите ни!“
Докато вървяха към дърветата, айилките оглеждаха земята наоколо, сякаш очакваха пустата околност да крие врагове, също така опитни в криенето, колкото самите тях. Авиенда и Нинив вървяха най-отпред.
— Аз съм Елейн от Двора Траканд — подхвана приказка приятелката на Егвийн. — Щерката-наследница на Мургейз, кралицата на Андор.
Егвийн се препъна. „Светлина небесна, да не е полудяла? Знам, че Андор е воювал с тях в Айилската война. Може да е било преди двадесет години, но казват, че айилците имат дълга памет.“
Но огнекосата айилка до нея отвърна само:
Аз пък съм Баин, от септата Черна скала на Шаарад айил.
— Аз съм Чиад — представи се по-нисичката от другата й страна. — От септата Каменна река на Гошиен айил.
Баин и Чиад погледнаха Егвийн; лицата им не се промениха, но й се стори, че според тях проявява невъзпитание.
— Аз съм Егвийн ал-Вийр — каза им тя. Изглежда, очакваха повече, затова добави: — Щерка на Марин ал-Вийр, от Емондово поле, в Две реки. — Това, изглежда, донякъде ги задоволи, но можеше да се обзаложи, че не го разбраха повече, отколкото тя за техните септи и кланове. „Сигурно означава нещо като родове.“
— Вие първосестри ли сте? — Баин, изглежда, имаше предвид и трите.
Егвийн реши, че сигурно имат предвид сестри в смисъла, в който се употребяваше за Айез Седай, и отвърна „Да“, докато в същото време Елейн каза „Не“.
Чиад и Баин се спогледаха бързо — все едно че говореха с жени, които, изглежда, не са съвсем с ума си.
— Първосестри — обърна се Елейн поучително към Егвийн — означава жени, които имат една и съща майка. Второсестра означава, че майките им са сестри. — После заговори на айилките. — Нито една от двете ни не знае много за вашия народ. Моля да простите невежеството ни. Понякога си мисля за Егвийн като за първосестра, но не сме кръвни роднини.
— Тогава защо не изречете думите пред вашите Мъдри? — попита Чиад. — Двете с Баин станахме първосестри.
Егвийн примигна.
— Но как можете да станете първосестри? Или си имате една и съща майка, или нямате. Не искам да ви обиждам. Повечето от това, което знам за Девите на копието, е от малкото, което ми е разказвала Елейн. Знам, че се сражавате в битки и че мъжете не ви интересуват, но нищо повече. — Елейн кимна; описанието й на Девите на копието напомняше на някаква кръстоска между женски Стражници и Червената Аджа.