Чиад и Баин пристъпиха към реката и се върнаха заедно, На лицата им не личеше, но Егвийн си помисли, че сигурно бяха очаквали реката да се пресегне и да ги сграбчи.
— Ако не бяхме я донесли тук до… реката, Айез Седай — каза Авиенда, — нямаше да намерим и вас и тя все едно щеше да умре.
Нинив отново изсумтя и заразбърква смлените на прах билки в купата с вода, като си мърмореше.
Кориандър за кръвта, кучешко биле за зарастване, и малко против болка, разбира се, и… — Мърморенето й заглъхна в тих шепот, почти недоловим за слуха на другите. Авиенда я гледаше намръщена.
— Мъдрите използват билки, Айез Седай, но не бях чувала, че и Айез Седай ги използват.
— Използвам, каквото използвам! — сопна се Нинив и продължи да пробира от билките и да си мърмори под носа.
— Ама тя наистина говори като Мъдра — каза тихичко Чиад на Баин, а тя й кимна вдървено.
Дайлин беше единствената айилка, която не държеше оръжия, но всички останали като че ли бяха готови да ги използват мигом. „Нинив определено дразни всички — помисли си Егвийн, — Дай да ги заговоря нещо. Каквото и да е. Никой не мисли за бой, ако се говори за нещо мирно.“
— Не се обиждайте — каза тя предпазливо, — но забелязах, че реката ви притеснява. Но тя не е страшна, освен ако няма буря. Можете да я преплувате, ако искате, въпреки че течението по-навътре от брега е силно. — Елейн поклати глава.
Айилките я изгледаха озадачено и Авиенда каза:
— Видях един човек… шиенарец… да прави това… плуване… веднъж.
— Не разбирам — отвърна Егвийн. — Знам, че в Пустинята няма много вода, но ти каза, че си от септата Каменна река, Джолиен. Не може да не си плувала в Каменна река? — Елейн я изгледа така, сякаш си е загубила ума.
— Плуване — произнесе неловко Джолиен. — Това означава… да влезеш във водата? В толкова много вода? Без нищо, за което да се държиш? — Тя потръпна. — Айез Седай, преди да прекося Драконовата стена, не бях чувала за течаща вода, която да не мога да прекрача. Каменната река… разправят, че някога в нея имало вода, но това са празни приказки. Най-старите записки на Мъдрите и вождът на клана твърдят, че в нея никога не е имало нищо друго освен камъни, още от първия ден, в който сме се отделили от септата Високо плато и сме завзели тази земя. Плуване! — Тя стисна копията си, готова сякаш да се бие със самата дума. Чиад и Баин се отдръпнаха с още една крачка от речния бряг.
Егвийн въздъхна. И се изчерви, когато срещна очите на Елейн. „Добре де, аз не съм щерка-наследница, за да знам всички тези неща. Но какво пък, ще ги науча.“ Когато погледна айилките, осъзна, че вместо да ги успокои, ги беше изнервила още повече. „Ако опитат нещо, ще ги задържа с Въздух.“ Нямаше никаква представа дали би могла да задържи четири жени наведнъж, но се разтвори за сайдар, запреде потоците на Въздуха и ги остави в готовност. Силата запулсира в нея, нетърпелива да я пуснат в действие. Никакво сияние не обкръжаваше Елейн и тя се зачуди защо. Елейн я погледна в очите и поклати глава.
— Никога не бих посегнала на Айез Седай — каза изведнъж Авиенда, — Искам да го знаете. Независимо дали Дайлин ще оживее, или ще умре — това няма значение в случая. Никога не бих използвала това — тя повдигна малко едно от копията — срещу никоя жена. А вие сте Айез Седай. — Егвийн изведнъж изпита чувството, че Авиенда се опитва да успокои тях.
— Това го знаем — каза Елейн, все едно че говореше на Авиенда, но очите й казваха на Егвийн, че всъщност говори на нея. — Тук никой не знае много за вашия народ, но са ме учили, че никога не посягат да наранят жени, освен ако не са… как му казвахте?… венчани за копието.
Баин, изглежда, реши, че Елейн отново не може да проумее истината.
— Не е точно така, Елейн. Ако една несъчетана жена ми излезе насреща с оръжие, бих я напердашила здраво, та да й дойде умът. Един мъж… Един мъж би си помислил, че жена от вашите земи е венчана, ако носи оръжие; не знам. Мъжете понякога са странни.
— Разбира се — каза Елейн. — Но докато ние не ви нападаме с оръжие, вие няма да ни направите нищо лошо. — И четирите айилки изглеждаха изумени, а тя погледна Егвийн бързо и многозначително.
Въпреки това Егвийн задържа сайдар. Само защото Елейн я беше научила нещо, още не значеше, че то е вярно, въпреки че айилките твърдяха същото. Пък и усещаше сайдар… така добре в себе си.
Нинив повдигна главата на Дайлин и започна да налива сместа в устата й.
— Пий — каза тя твърдо. — Знам, че вкусът му е непоносим, но го изпий всичкото. — Дайлин преглътна, задави се и отново преглътна.