— Печеля достатъчно. — Мат беше не по-малко доволен, че не печели всеки път. Късметът си беше късмет, но колчем си спомнеше онази нощ, мравки пролазваха по гърба му. Въпреки това в един миг, докато разклащаше чашата със заровете, беше почти сигурен какви ще бъдат точките. Навън изтътна гръмотевица. Мат се покатери по стълбата и подвикна на Том:
— А ти искаше да спим навън в такава нощ.
Повечето сено беше на бали, наблъскани около външните стени, но имаше повече от достатъчно разпиляно, за да го струпа и да си направи постеля с наметалото отгоре. Том се появи на стълбата и измъкна два комата хляб и буца зеленясало сирене от кожената си торба. Ханджията — казваше се Джерал Флори — се беше разделил с храната срещу почти толкова монети, с колкото можеше да се кули един от конете му в по-мирно време. Нахраниха се, докато дъждът барабанеше по покрива, прокарвайки хапките с вода — от манерките — Флори не можеше да им предложи вино на каквато и да било цена — и след като приключиха, Том измъкна кутията си, натъпка лулата е табак и запуфтя блажено.
Мат се беше изтегнал по гръб, гледаше в тавана и се чудеше дали дъждът ще спре до заранта — искаше да се отърве от проклетото писмо колкото се може по-скоро. И изведнъж чу някакво скърцане в конюшнята и надникна надолу.
Някаква слаба жена току-що бе вкарала една кола в конюшнята и сега сваляше наметалото си и мърмореше. Косата й беше оплетена на тънки плитчици, а копринената и рокля — светлозелена — беше изкусно извезана по гърдите. Личеше си, че роклята някога е била фина, но сега цялата беше изпокъсана и оцапана. Жената се почеса по гърба, продължавайки да си мърмори тихо, след което се забърза към вратите на конюшнята и ги затръшна, потапяйки конюшнята в мрак. Чу се шумолене, щракване и съсък и изведнъж в един фенер в ръцете й лумна пламъче. Тя се огледа, намери кука на пилона на една от яслите, окачи фенера и се напъха до кръста под свързания с въжета брезент, покриващ колата.
— Ха — каза тихо Том, без да вади лулата от устата си. — Можеше и да ни подпали, както щракна този кремък в тъмното.
Жената се измъкна изпод брезента с комат хляб в ръцете и лакомо започна да нагъва.
— Остана ли нещо от онова сирене? — прошепна Мат. Том поклати глава.
Жената задуши из въздуха и Мат се сети, че е подушила дима от лулата на Том. Тъкмо се канеше да се изправи и да й се обади, когато едно от крилата на портата отново се отвори.
Жената се присви, готова да побегне. В конюшнята нахлуха четирима мъже и отметнаха плащовете си. Бяха със светли палта с широки ръкави и везмо по гърдите и торбести гащи с ширити по крачолите. Дрехите им можеше и да са хубави, но лицата им бяха мрачни.
— Е, Алудра — каза един мъж в жълто палто, — не можа да избягаш толкова бързо, колкото си мислеше, а? — За ухото на Мат говорът му беше странен.
— Таммуз — каза жената, сякаш изрече ругатня. — Не ти ли стигна, че ме изхвърлиха от Гилдията заради глупостите ти, дървена главо, ами ме и гониш сега? — Тя говореше също така странно като мъжа. — Да не мислиш, че ми е драго да те видя? Онзи, когото нарекоха Таммуз, се засмя.
— Ти си голяма глупачка, Алудра, винаги съм го знаел. Да беше си отишла просто, щеше дълго да си живееш живота в някое тихо място. Но не можа да си избиеш тайните от главата, а? Вярваше ли, че няма да чуем, че се опитваш да припечелваш по пътя, като правиш неща, дето само Гилдията има право да ги прави? — Изведнъж в ръката му блесна нож. — С голямо удоволствие ще ти срежа гърлото, Алудра.
Без да мисли, Мат се изправи, хвана едно от двойните въжета, провиснало от халката на тавана, и се спусна надолу. „Да ме изгори дано, какъв съм глупак!“
Остана му време само за тази паническа мисъл, а после заора през мъжете с плащовете, разблъсквайки ги като кегли. Въжето се изплъзна от ръцете му и той падна — от джобовете му се разхвърчаха монети — и се блъсна в една от яслите. Когато се изправи, четиримата мъже вече също се изправяха. И всички държаха ножове. „Заслепен от Светлината глупак! Да ме изгори дано! Огън да ме гори!“
— Мат!
Той погледна нагоре — Том му хвърляше тоягата. Хвана я във въздуха тъкмо навреме, за да избие острието от юмрука на Таммуз и да го халоса отстрани по главата. Мъжът се срути, но другите трима скочиха срещу него и в един трескав момент Мат трябваше да направи всичко, което му беше по силите, за да задържи ножовете по-далече от себе си. Удряше колене, глезени и ребра, докато не успя да нанесе добър удар в нечия глава. Когато и последният мъж падна, той го зяпна за миг, а после вдигна свирепия си поглед към жената.