— Казах, първо внимавайте! Тия най-малките, те само ще думнат, но нищо повече. — Бяха с размери колкото кутрето му. — Тези следващите, те правят дум и ярка светлина. Следващите гърмят, святкат и пускат много искри. Последните — те бяха дебели колкото палеца му — правят всичко това, но искрите им са многоцветни. Почти като нощно цвете, но не в небето.
„Нощно цвете?“ — учуди се Мат.
— С последните трябва много да внимавате. Разбирате ли, фитилът им е много дълъг.
— Аха — промърмори той. — Разбирам. Алудра изсумтя.
— Тъй. Недей да стоиш близо до никой от тях, но с тия, най-големите, като им запалиш фитила, бягаш надалеч. Схвана ли? — Тя енергично нави отново ивицата плат. — Можете да ги продадете, ако искате, или да ги използвате. Запомнете, никога не ги оставяйте близо до огън, Огънят ще ги взриви. Толкова много наведнъж могат да подпалят цяла къща. — Помота се, докато овърже каишките, после добави: — И още нещо, може би сте го чували. Да не вземете да срежете някой от тях, като някои глупаци, които искат да видят какво има вътре. Понякога онова, дето е вътре, щом го докосне въздух, гръмва и без огън, Може да си загубиш пръстите, а и цялата ръка.
— Чувал съм — отвърна Мат сухо.
Тя го изгледа намръщено, сякаш се чудеше дали все пак няма да го направи, след което най-после му връчи рулото.
— На. Сега трябва да си вървя преди тези пръчове да са се събудили. — Погледна към полуотворената врата и леещия се навън дъжд и въздъхна. — Може пък да намеря някое друго сухо място. Мисля да тръгна за Люгард утре. Тия шопари сигурно ще очакват да тръгна за Кемлин.
До Люгард беше още по-далеко от Кемлин и Мат изведнъж се сети за коравия й комат хляб. А им беше казала, че няма пари. Фойерверките нямаше да й купят храна преди да срещне някой, който да може да си ги позволи. Дори не беше и погледнала към златото и среброто, пръснало се от джобовете му, докато падаше. То проблясваше и искреше сред сламата под светлината на фенера. „Ах. Светлина, струва ми се, че не мога да я оставя да върви гладна.“ Той бързо насъбра в шепи колкото можа.
— Ъъ… Алудра? Виждаш, че имам много. Помислих си, че може би… — Протегна към нея шепите, пълни с монети. — Винаги мога да спечеля още.
Тя го погледна, а после се обърна към Том и се усмихна.
— Младок е още, а?
— Младок е — съгласи се Том. — И не е чак толкова лош, колкото му се ще да се представя. Понякога хич не е лош.
Мат изгледа двамата сърдито и отпусна ръцете си. Надигнала прътите на колата, Алудра я извъртя и тръгна да излиза, като изрита мимоходом Таммуз в ребрата. Той изстена.
— Бих искал да разбера нещо, Алудра — каза Том. — Как успя да запалиш фенера толкова бързо в тъмното?
Тя се спря на прага и му се усмихна през рамо.
— Искаш да ти кажа всичките си тайни ли? Може да съм благодарна, но не съм влюбена. Тази тайна дори и Гилдията не я знае, тя си е мое откритие. Но ще ти кажа следното. Когато се науча да ги правя така, че да действат добре, от тези клечици ще направя цяло състояние. — Наблегна цялата си тежест на прътите, изтегли колата под дъжда и скоро се стопи в нощта.
— Клечици? — каза Мат. Зачуди се дали странната жена е с всичкия си.
Таммуз отново изстена.
— Най-добре ще е да направим като нея, момче — каза Том. — Иначе ще трябва да избираме дали да срежем четири гърла, или да изкараме следващите няколко дни в обяснение пред гвардейците на кралицата. Тези тук ще ги насъскат срещу нас като нищо. И да ти кажа, има защо. — Един от спътниците на Таммуз се помръдна и измънка нещо неразбрано.
Докато съберат всичките си вещи и оседлаят конете, Таммуз вече се седнал и се държеше за главата, другите също се разшаваха и застенаха.
Яхнал коня, Мат се загледа в поройния дъжд зад отворената врата.
— Проклет герой — изсумтя той. — Том, ако още веднъж видиш, че се каня да се правя на герои, изритай ме.
— А можеше ли да направиш нещо друго?
Мат го изгледа ядно, после дръпна качулката и опъна краищата на наметалото си върху дебелото руло, завързано зад седлото му. Колкото и да беше намаслен платът, малко повече защита от дъжда нямаше да навреди.
— Просто ме изритай!
Той сръга коня с пети и препусна в дъждовната нощ.
Глава 41
Ловджийска клетва
Докато „Снежната гъска“ се приближаваше към дългите каменни докове на Иллиан с прибрани платна и тласкана от дългите гребла, Перин стоеше до кърмата и наблюдаваше ятата дългокраки птици сред високата блатна трева, обкръжаваща почти отвсякъде големия залив. Разпозна малките бели жерави и предположи, че по-големите сини са им събратя, но повечето от останалите качулати птици — оперени в червено или розово — изобщо не беше виждал досега. Десетина вида чайки се рееха над пристанището, а някаква черна птица с дълъг остър клюн се носеше над самата вода и клюнът й пореше повърхността. Кораби, три-четири пъти по-дълги от „Снежната гъска“, стояха на котва край входа на пристанището, чакайки ред на кейовете. Малки рибарски лодки шетаха край блатата и теглеха мрежи.