— Тя не ни притеснява. — За малко сякаш щеше да се усмихне, но погледна Моарейн и очите му отново станаха угрижени.
— Какво има? — попита Зарийн. Не обръщаше внимание на рибата. — Разбирам, че нещо не е наред. Толкова изразителност не съм виждала на лицето ти, каменолики, откакто ви срещнах.
— Никакви въпроси! — сряза я Моарейн. — Ще знаеш само това, което аз ти кажа, и нищо повече.
— Какво тогава ще ми кажеш? — настоя Зарийн. Айез Седай се усмихна.
— Яж си рибата.
След това вечерята им продължи почти в пълно мълчание, ако се изключат песните, носещи се из помещението. Имаше една за богаташ, когото жена му и дъщерите му от време на време правели на глупак, без това изобщо да се отрази на важниченето му, друга, в която ставаше дума за млада жена, решила да се поразходи гола-голеничка, и една, в която се разправяше за ковач, който бил толкова смотан, че подковал крака си вместо копитото на коня. На последната Зарийн едва не се задави от смях и дотам се забрави, че отхапа парче риба, след което направи такава гримаса, все едно че беше лапнала кал.
„Няма да й се присмивам — каза си Перин. — Колкото и глупава да е, ще й покажа какво значи да се държиш възпитано.“
— Много е вкусно, нали — вметна той. Зарийн го погледна горчиво, а Моарейн се намръщи, че са прекъснали размишленията й, и с това разговорът приключи.
Ниеда тъкмо прибираше блюдата и поставяше сирене върху масата, когато вонята на нещо злокобно накара космите по гърба на Перин да настръхнат. Беше миризма на нещо, което не би могло да бъде, и той вече я беше надушвал на два пъти. Огледа се притеснен из залата.
Момичето продължаваше да пее на плътната група слушатели, някакви мъже тъкмо влизаха, а Били, облегнат на стената, продължаваше да тупа с крак в такт с музиката на битерна. Ниеда поопипа кока на главата си, огледа бързо гостната и се обърна да откара количката.
Той погледна спътниците си. Лоиал, както обикновено, беше измъкнал книга от джоба на палтото си и изглежда, беше забравил къде се намира. Зарийн разсеяно мачкайте парче сирене на топче и поглеждаше ту към Перин, ту към Моарейн, после пак към него, макар да се правеше, че хич и не го гледа. Но неговият интерес сега беше насочен към Лан и Моарейн. Те можеха да подушат мърдраал или тролок, или каквато и да е друга твар на Сянката от неколкостотин крачки, но сега Айез Седай гледаше с празен поглед масата пред себе си, а Стражникът режеше буца жълто сирене и я наблюдавате с едно око. И въпреки това миризмата на нещо лошо си беше тук, както в Джарра и в окрайнините на Ремен, и не си отиваше. Като че ли лъхаше от нещо в гостната.
Той отново огледа помещението. Били до стената, някакви мъже, които пресичаха залата, момичето на масата и смеещите се мъже, насядали около нея. „Мъже, пресичащи залата?“ Изгледа ги навъсено. Шестима мъже с най-обикновени лица, които вървяха право към него. Много обикновени лица. Той тъкмо бе започнал да оглежда отново хората около пеещото момиче, когато му хрумна, че миризмата на нещо лошо лъха тъкмо от шестимата. И внезапно в ръцете им изникнаха ками, сякаш бяха усетили, че ги е надушил.
— Те са с ножове! — изрева той и запокити към тях платото със сирене.
В гостната настъпи суматоха, завикаха мъже, певицата се разнищя, Ниеда изкрещя нещо на Били — всичко стана наведнъж. Лан скочи, огнено кълбо излетя от ръката на Моарейн, Лопал надигна стола си като коренище, а Зарийн направи стъпка встрани и изруга. В нейната ръка също се появи нож.
Перин сграбчи един от столовете, отчупи дебелия заден крак, запокити стола срещу мъжете и развъртя оръжието си. Непознатите се мъчеха да го застигнат с оголените си стоманени остриета, сякаш Лан и останалите бяха само пречка по пътя им. Имаше място да замахне само колкото да избие ножовете им по-надалече от себе си — ако се развъртеше по-лудо, можеше да засегне Лан, Лоиал или Зарийн вместо шестимата си нападатели. С крайчеца на окото забеляза, че Моарейн е застанала настрана отчаяна: така се бяха омесили, че нищо не можеше да направи, без да засегне някой приятел наред с враговете. Никой от мъжете, замахващи с ножовете, дори и не я погледна — нали не беше между тях и Перин.
Задъхан, той успя да халоса един от мъжете с толкова обикновена външност по главата толкова здраво, че чу как костта изпука и мигом забеляза, че всички са паднали. Струваше му се, че всичко е продължило четвърт час, ако не и повече, но видя, че Били се спира и потрива ръце, зяпнал към шестимата проснали се на пода мъже, и разбра, че той дори не бе успял да се добере до полесражението преди битката да приключи.