Лицето на Лан беше по-мрачно от обикновено; той затършува по телата грижливо, но някак припряно, което говореше, че изпитва отвращение. Лоиал все още държеше стола си вдигнат над главата; сепна се и го остави на пода със смутена усмивка. Моарейн гледаше втренчено Перин, както и Зарийн, която изваждаше ножа си от гърдите на един от мъртвите. Вонята на нещо грешно и лошо бе изчезнала, сякаш умряла с тях.
— Сиви — промълви тихо Айез Седай. — И преследват теб.
— Сиви ли? — Ниеда се разсмя, силно и някак нервно. — Че то, госпожо Мари, остава да ми кажете, че вярвате в таласъми, в мечки-буболечки и торбаланци, и в самия Старий Тръп, дето язди с черни псета в Дивия лов. — Някои от мъжете, които бяха слушали песните, също се засмяха, въпреки че поглеждаха притеснено към Моарейн и мъртъвците. Певицата също се взираше с широко отворени очи в Моарейн. Перин се сети за онази огнена топка, преди всичко да се разбърка. Един от Сивите изглеждаше леко поовъглен и от него се носеше сладникаво-гадна миризма на изгоряла плът.
Моарейн извърна очи от Перин към дебелата жена.
— Човек може да върви в Сянката — каза кротко Айез Седай — дори и да не е нейна твар.
— О, ами да, Мраколюбците. — Ниеда сложи длани на пищните си бедра и огледа намръщено труповете, Лан, приключил с претърсването, погледна Моарейн и поклати глава, все едно че изобщо не беше се надявал да намери нещо важно. — По-скоро са крадци, макар че никога не съм чувала за толкова дръзки крадци, че да нахълтат в един хан. Досега не бях имала убийство в „Язовеца“, Били! Я ги изхвърли тия в канала и посипи пресен талаш. Ама през задния, ей. Не искам стражите да си пъхат дългите носове в „Язовеца“. — Били кимна, доволен, че ще свърши нещо полезно, след като не бе успял въобще да се включи преди малко, награби с всяка ръка по един мъртвец за колана и ги повлече към кухнята.
— Айез Седай? — промълви тъмнооката певица. — Не исках да ви оскърбя с простите си песни. — Беше покрила с ръце широката си пазва, показваща по-голямата част от гърдите й. — Мога да пея и по-прилични, ако пожелаете.
— Пей си каквото искаш, момиче — каза Моарейн. — Бялата кула не е толкова откъсната от света, колкото, изглежда, си мислиш, а съм чувала и по-непристойни песни от твоите. — Въпреки всичко не изглеждаше много доволна, че всички в гостната са разбрали, че е Айез Седай. Погледна Лан, уви се в ленената пелерина и се запъти към вратата.
Стражникът бързо я догони и двамата заговориха тихо до вратата, но Перин ги чуваше толкова добре, все едно си шепнеха до него.
— Да не смяташ да тръгнеш без мен? — каза Лан. — Заклех се да те опазя цяла, Моарейн, когато приех своето обвързване.
— Винаги си знаел, че има опасности, за които не сме подготвени, Гайдине мой. Трябва да отида сама.
— Моарейн… Тя го прекъсна.
— Послушай ме, Лан. Ако се проваля, ще го разбереш и ще трябва да се върнеш в Бялата кула. Не бих го променила, дори да разполагах с време. Не ще допусна да загинеш в суетен опит да отмъстиш за мен. Вземи Перин със себе си. Изглежда, Сянката е разпознала значението му в Шарката по-ясно от мен. Глупава бях. Ранд е толкова силен тавирен, че не обърнах внимание какво означава около него да има още двама. С Перин и Мат Амирлин може би все още е в състояние да въздейства на хода на събитията. След като изтървахме Ранд, ще трябва да го направи, Предай й какво се е случило, Гайдине мой.
— Говориш така, сякаш вече си мъртва — отвърна дрезгаво Лан.
— Колелото тъче така, както то само пожелае, и от Сянката светът помръква. Послушай ме, Лан, и се подчини, както си се заклел. — И тя пристъпи навън и се изгуби в мрака.
Глава 43
Братя на Сянката
Тъмноокото момиче се покачи отново върху масата и запя колебливо. Мелодията беше позната на Перин като „Петльото на госпожа Айнора“ и макар думите отново да бяха различни, всъщност пак се говореше за петел. Дори самата госпожа Люхан нямаше да остане недоволна. „О, Светлина, започвам да ставам проклет като Мат.“
Никой от слушателите не възрази; някои от мъжете наистина изглеждаха малко недоволни, но явно бяха също така неспокойни като певицата дали Моарейн би одобрила песента. Никой от присъстващите не гореше от желание да оскърби една Айез Седай, нищо, че беше излязла. Били се върна и награби още двама Сиви; неколцина от мъжете, които слушаха песента, погледнаха към труповете и поклатиха глави. Един се изплю върху талаша. Лан се върна и се изправи пред Перин.
— Как ги позна, ковачо? — попита той кротко. — Злата им миризма не е достатъчна, за да ги забележи Моарейн, нито пък аз. Сивите се промъкват през стотици стражи, без никой да ги забележи, и даже през Стражници.