Розоволикият Бейзъл Джил и Том Мерилин бяха седнали до една от масите един срещу друг над табла за игра на камъчета, стиснали в зъби дългостволи лули, от чиито чашки се виеше дим. Шарена котка клечеше на масата до дървена чаша за зарове, загърнала лапи с опашка, и ги гледаше как играят. Плаща на веселчуна го нямаше наоколо и Мат предположи, че вече е получил стая.
— Справи се по-бързо, отколкото предполагах, момче — каза Том, без да вади лулата от устата си. Подръпна белия си мустак, замислен къде да постави поредното камъче върху кръстосаните линии на таблата. — Бейзъл, сигурно помниш Мат Каутон.
— А, помня го — каза дебелият ханджия, без да откъсва очи от дъската. — Беше нещо болнав последния път, доколкото си спомням. Надявам се, че сега си по-добре, момко.
— По-добре съм — отвърна Мат. — И само това ли помните? Че съм бил болен?
Господин Джил присви очи при следващия ход на Том и извади лулата от устата си.
Предвид това с кого си замина тогава оттук, момко, и предвид това, което става тук напоследък, може би е най-добре да не си спомням нищо друго.
— Айез Седай не ги обичат много напоследък, нали? — Мат запоставя вещите си върху едно голямо кресло, като изправи тоягата зад гърба му, след което сам седна на съседното и преметна крак върху облегалката, — Стражите при Двореца, изглежда, смятат, че Бялата кула е отвлякла Елейн. — Том погледна притеснено рулото с фойерверки, погледна пушещата си лула, измърмори нещо под нос и отново заоглежда таблата.
— Чак дотам едва ли — каза Джил. — Но целият град знае, че тя е изчезнала от Кулата. Том твърди, че се била върнала, но това тук не сме го чували. Мургейз може би го знае, но всички до последното конярче пристъпват на пръсти, за да не им отреже главите. Лорд Гебрил едва я сдържа да не прати някого на палача, но не бих казал, че няма да го направи. А и той ни най-малко не е смирил гнева й към Тар Валон. Напротив, бих казал, че влошава още повече нещата.
— Мургейз си има нов съветник — каза сухо Том. — Гарет Брин не го е харесал, затова Брин се е оттеглил в имението да си наглежда овцете, как им расте вълната. Бейзъл, ще сложиш ли най-после камъче, или не?
— Сегичка, Том. Сегичка. Чакай да помислим малко. — Джил захапа със зъби лулата и изгледа дъската навъсено, пуфкайки облачета дим. — Значи кралицата си има съветник, който не обича Тар Валон — промълви Мат. — E, това обяснява поведението на стражите, когато казах, че ида оттам. — Ако си им казал това — отвърна Джил, пак имаш късмет, че си се отървал без счупени ребра. Всеки случай, ако старшият е бил някой от новите. Гебрил подмени половината гвардейци в Кемлин с хора по свой избор и това безспорно е голям подвиг, като се вземе предвид колко отскоро е тук. Според някои Мургейз може и да се омъжи за него. — Той понечи да сложи камъче върху дъската, но си го дръпна и поклати глава. — Менят се времената. Хората се менят. Твърде много промени за човек като мен. Май остарявам.
— Ама ти май смяташ да чакаш и двамата да остареем преди да сложиш камъче — измърмори Том. Котката се протегна и пристъпи по масата към него, за да я почеше. — Цял ден да говориш, пак няма да измислиш добър ход. Що не се признаеш за победен, Бейзъл?
— Никога не се признавам за победен — избоботи убедено Бейзъл. — Ей сега ще те бия, Том. — Той постави едно камъче на пресечката на две линии. — Сега ще видиш ти. — Том изсумтя презрително. От това, което Мат виждаше на дъската, Джил нямаше никакви шансове.
— Ще трябва просто да избегна стражите и да връча писмото на Елейн в ръцете на самата Мургейз. — „Особено ако всички са като онзи шишкав тъпанар. Светлина, дали не е казал на всички, че съм Мраколюбец?“
— Ама ти не си го дал? — изджафка Том. — Аз пък си мислех, че бързаш да се отървеш от това нещо. — Носиш писмо от щерката-наследница? — възкликна Джил. — Том, ти защо не ми каза?
— Извинявай, Бейзъл — изломоти веселчунът. Изгледа сърдито Мат изпод гъстите си като храсти вежди и изпухтя под мустаците си. — Момчето си въобразява, че някой иска да го убие заради него, затова реших да го оставя той да разправя, каквото реши, и нищо повече. Ама изглежда вече не го притеснява.
— Какво е това писмо? — попита Джил. — Тя да не се връща у дома? А лорд Гавин? Дано да се връщат. Всъщност чух приказки за война с Тар Валон, като че може да има толкова глупави хора, че да тръгнат на война срещу Айез Седай. Ако ме питате мен, всичко това е като онези шантави приказки, че Айез Седай, видите ли, подкрепяли някакъв Лъжедракон някъде на запад и че използвали Силата за оръжие. Не че разбирам как точно това ще накара някой да тръгне на война срещу Айез Седай. Тъкмо напротив.