— Остави ги да провалят плановете му, ако могат. — Вторият глас беше по-дълбок и силен, като на човек, свикнал да заповядва. — Пада му се, ако три необучени момичета успеят да го изиграят. Той винаги е бил глупак и продължава да е глупак. Има ли някаква вест за момчето? Той е онзи, който може да унищожи всички нас.
— Не, велики господарю. Изчезнал е. Но, велики господарю, едно от момичетата е рожбицата на Мургейз.
Войниците се приближаваха. „Хайде, тъпаци! Минавайте по-бързо, та да видя кой е този проклетник!“ Беше изтървал част от разговора.
— … се оказа твърде нетърпелив, след като възвърна свободата си — продължи дълбокият глас. Така и не проумя, че най-добрите планове искат време, за да съзреят. Иска да грабне света за един ден, и Каландор с него. Великият властелин да го вземе дано! Може да спипа момичето и да се опита да го използва. А това може да обърка моите планове. — Както кажете, велики господарю. Да заповядам ли да я махнат от Тийр?
— Не. Онзи глупак ще го приеме като ход срещу самия него, ако разбере, А кой може да каже накъде би погледнал освен към меча? Погрижи се да умре кротко, Комар. Нека смъртта й да не привлече ничие внимание. — Смехът му прозвуча като тътен. — Тези невежи повлекани в тяхната Кула доста ще се озорят, докато я намерят, след като изчезна. Толкова по-добре. Нека да се свърши бързо. Бързо, преди той да е имал време да се добере до нея.
Двамата войници бяха почти до него. Мат се опита да ги накара с волята си да преминат по-бързо.
— Велики господарю — промълви колебливо другият, — това може да се окаже трудно. Знаем, че е тръгнала за Тийр, но корабът, на който се е качила, са го намерили край Арингил, а трите са го напуснали по-рано. Не знаем дали е взела друг кораб, или язди на юг. И може би няма да я намерим лесно преди да е стигнала в Тийр, велики господарю. Може би ако вие…
— Останали ли са на този свят някои други освен глупци? — каза дрезгаво дълбокият глас. Смяташ ли, че мога да стигна до Тийр, без той да го забележи? Нямам намерение да се бия с него, поне засега. Донеси ми главата на момичето, Комар. Донеси ми главите и на трите, иначе сам ще ме молиш да отрежа твоята!
— Слушам, велики господарю. Ще бъде тъй, както наредите. Слушам. Слушам.
Войниците отминаха, без да се оглеждат встрани. Мат едва изчака гърбовете им да го подминат, преди да подскочи, за да се хване за каменния перваз на прозореца и да се издърпа достатъчно високо, за да надникне.
Първо видя пъстрия тарабонски килим по пода — сигурно струваше цяла кесия сребърници. И на килима стоеше само един мъж — другият сигурно току-що беше излязъл. Висок мъж с широки рамене и гърди, изпънали синята коприна на извезаното му със сребро наметало. Взираше се към вратата. Черната му брада беше подрязана късо, с бели косъмчета над брадичката. Като цяло, изглеждаше силен мъж, свикнал да се разпорежда.
— Да, велики господарю — изрече той внезапно и Мат за малко да изтърве ръба на перваза. Беше решил, че това е мъжът с дълбокия глас, но чу другия. — Ще бъде тъй, както кажете, велики господарю — промълви човекът горчиво. — Лично ще отрежа главите на тези три непрокопсаници. Само да ги намеря! — Той закрачи към вратата, а Мат се смъкна в градината.
За миг остана присвит зад решетката с розовите храсти. Някой в този дворец искаше смъртта на Елейн и между другото бе решил да умъртви Егвийн и Нинив. „Какво, в името на Светлината, правят те, та са тръгнали за Тийр?“ Не можеше да са други.
Измъкна писмото на щерката-наследница изпод хастара на палтото си и го погледна намръщено. Може би с това нещо в ръката му Мургейз щеше да му повярва. Можеше да опише единия от мъжете. Но времето за колебания беше минало — този човек можеше да замине за Тийр преди той да се е добрал до Мургейз, и каквото и да направеше тя след това, нямаше гаранция, че ще може да го спре.
Мат си пое дълбоко дъх, промуши се между две съседни решетки с цената на няколко убождания и закрачи по каменната пътека след войниците. Държеше пред себе си писмото на Елейн така, че печатът със златната лилия да се вижда ясно, и прехвърляше през ума си това, което трябваше да изрече, дума по дума. Ядоса се. Докато се промъкваше скрито, стражите никнеха като гъби след дъжд, а сега мина почти през цялата градина, без да види нито един. Мина покрай няколко врати. Никак нямаше да е добре да влезе в Двореца без разрешение — стражите можеха да му направят гадни неща, преди да го изслушат — но нямаше как. Спря пред една и тъкмо понечи да влезе, когато тя се отвори и на прага застана млад офицер без шлем, със златен пискюл на рамото.