— Че нали тъкмо За Гебрил ти разправям, момко — каза Джил. — Та по времето на тези смутове той стана водач на фракцията, под държаща Мургейз — разправят, че го ранили по време на боевете — и докато тя се върне, той беше потушил всичко и бе възстановил реда. Гарет Брин никак не одобряваше методите му — а той е суров мъж. — но Мургейз остана толкова доволна, че редът е възстановен, че го обяви за свой съветник на мястото на Елайда.
Ханджията замълча. Мат зачака да продължи, но той не каза нищо повече. Том натъпка лулата си с табак и отиде да запали клечка борина от малката лампа, оставена да гори за целта на перваза на камината.
— Нещо друго? — попита Мат. — Този човек трябва да има ня какви основания за това, което прави. Ако се ожени за Мургейз, ще стане ли крал след като тя умре? Стига и Елейн да е мъртва, разбира се.
Том се задави, както палеше лулата, а Джил се разсмя.
— Андор си има кралица, момко. Винаги кралица. Ако Мургейз и Елейн загинат едновременно — Светлината дано не го позволи! — тогава тронът ще вземе най-близката роднина на Мургейз от женски пол. Поне засега няма спор коя е тя — една нейна братовчедка, лейди Диелин — не като по време на борбите за Наследството след изчезването на Тигрейн. Тогава мина цяла година, докато Мургейз седне на трона. Диелин би могла да го задържи като свой съветник или да се омъжи за него, за да укрепи линията — макар че едва ли би го направила, освен ако Мургейз не е оставила дете от него — но дори и тогава той ще бъде само принц-консортът. Нищо повече. Слава на Светлината, че Мургейз все още е млада жена. И че Елейн е жива и здрава. Светлина! В писмото не пишеше, че е болна, нали?
— Тя е добре. — „Засега.“ — Нещо друго не можеш ли да ми кажеш за него? Струва ми се, че не ти харесва този човек. Защо?
Ханджията се навъси умислено, почеса брадичката си и поклати глава.
— Предполагам, че не би ми харесало да се ожени за Мургейз, но да ти кажа право, не знам защо. Казват, че бил свестен човек и че всички благородници го гледали в очите. Но не ми допадат повечето мъже, които докара в Гвардията. Много неща се промениха, откакто дойде. Просто като че ли твърде много хора започнаха да си шушукат по ъглите, откакто дойде той. Човек би си казал, че всички тук сме станали кайриенци, както се държаха те преди да си докарат гражданската война. Всеки крои нещо и гледа Да се докопа до някоя изгода. Откакто дойде този Гебрил, ме спохождат все лоши сънища, н не съм единственият. Може да е само от тревога за Елейн и как смята да постъпи Мургейз спрямо Бялата кула, и от това, че хората се държат като кайриенци. Просто не знам. Ти защо все ме питаш за лорд Гебрил?
— Защото той иска да убие Елейн — отвърна Мат — и Егвийн и Нинив наедно с нея. — Доколкото разбираше, в онова, което Джил му беше казал за Гебрил, нямаше нищо полезно. „Да ме изгори дано, не е нужно да знам защо иска да ги убие. Просто трябва да го спра.“ Двамата мъже отново го бяха зяпнали. Сякаш се беше побъркал. Отново.
— Ти пак ли започваш да се побеляваш? — попита Джил подозрително. — Помня, че миналия път гледаше всички накриво. Или е това, или е някаква шегичка. Май си правиш шегички, момко. Ако е тъй, да знаеш, че са много гадни!
Мат му отвърна с гримаса.
Не са никакви проклети шегички. Подслушах го да казва на някакъв мъж, когото нарече Комар, да отреже главата на Елейн. И също на Егвийн и Нинив, покрай нейната. Един едър мъж, с прошарена брада.
— Това ми прилича на лорд Комар — рече замислено Джил. — Той беше добър войник, но разправят, че напуснал гвардията заради някакъв скандал с подправени зарове. Не че някой ще му го каже в лицето — Комар беше един от най-добрите с меч в гвардията. Ама ти сериозно ли говориш?
— Мисля, че да, Бейзъл — каза Том. — Много се опасявам, че го казва най-сериозно.
— Светлината да ни освети дано! Какво рече Мургейз? Ти й го каза, нали? Светлината да те изгори дано, нали й го каза?
— Как не! — отвърна Мат с горчивина. — Докато Гебрил стои до нея и тя го гледа като влюбено до уши паленце! Взех, че казах: „А бе, може да съм най-прост селянин, който прескочи преди час стената на кралската градина, но вече разбрах, че довереният ти съветник ей тук, тоя, в когото, изглежда, си влюбена, се кани да убие дъщеря ти.“ Светлина, човече! Та нали тя щеше на часа да отреже моята глава!
— Като едното нищо. — Том гледаше изкусната резба по чашката на лулата си и подръпваше единия си мустак. — Яростта й кипва като мълния и е два пъти по-опасна. — Това ти го знаеш по-добре от всеки друг, Том — рече Джил разсеяно и прокара двете си длани по прошарената си коса. — Би трябвало да мога да направя нещо. Не съм вадил меча от Айилската война, но… Хм, това няма да помогне. Най-много да ме убият, а полза никаква. Но все пак нещо трябва да направя.