— Какво е това, момко? Пари?
— Залози. Гебрил не го знае, но двамата с него сме се обзаложили. — Котката скочи на пода, когато Мат се пресегна да вземе дървената чаша и изсипа заровете на масата. Пет шестици. — А аз винаги печеля.
Глава 48
Следвай занаята
„Бегач“ се примъкваше мудно към тийрските докове на западния бряг на река Еринин, но Егвийн не гледаше към приближаващия се град. Отпуснала глава на перилото, тя се взираше във водата, точеща се покрай заобления нос на кораба. От това й се гадеше, но знаеше, че ако вдигне глава, ще й прилошее още повече. Един поглед към брега само щеше да направи мудното, въртеливо като на тирбушон движение на „Бегач“ още по-явно.
Съдът беше тръгнал така на зигзаг още от Джурийн. Хич не я интересуваше как е плавал преди, но това в един момент се усети, че се ще „Бегач“ да беше потънал преди Джурийн. Съжали, че не бяха накарали капитана да спре в Арингил, за да вземат друг кораб. Съжали, че изобщо се бяха качили на кораб.
Курсът сега, с веслата, не беше чак толкова криволичещ, колкото с платната, но това бе продължило твърде много дни, за да има сега някакво значение малката промяна. Съдържанието на стомаха и — ако имаше такова — се плискаше като мляко във ведро. Тя преглътна и се опита да заличи този образ.
На борда на „Бегач“ и трите съвсем не се оправяха така, както си бяха мислили. Нинив не мажеше да издържи и десет минути, без да повърне, а за Егвийн беше достатъчно само да я види, за да изхвърли всичко, което бе успяла да сложи в стомаха си. Нарастващата жега, колкото повече слизаха надолу по реката, само усложняваше нещата. Сега Нинив беше долу и Елейн несъмнено й поднасяше легена.
„О, Светлина, не! Не мисли повече за това! Зелени поля. Ливади. Светлина, ливадите не се клатушкат така. Жужене на малки пъстроперчета. Не, не жужене н не пъстроперчета. Чучулиги. Песен на чучулиги.“ се наложи да знаеш всички тези неща? Ти не си вече Премъдра, или го забрави?
— Нищо не съм забравила — отвърна рязко Нинив. — Спомням си за едно време, когато ти беше също толкова нетърпелива да научиш нови неща, колкото мен сега.
— Мамо Гуенна — рече равнодушно Елейн. — Какво правиш, когато две жени не спират да се карат?
Сивокосата жена сви устни и изгледа смръщено масата.
— Обикновено, мъже или жени, казвам им да стоят настрана един от друг. Това е най-доброто, а и най-лесното.
— Обикновено? — каза Елейн. — Ами ако има причина да не могат да се разделят? Да речем, ако са сестри?
— Имам аз начин да накарам двама скарали се да престанат — рече бавно едрата жена. — Не е нещо, което бих препоръчала на някой да го опита, но някои наистина идват за него. — На Егвийн и се стори, че в ъгълчетата на устните й се прокрадна лека усмивка. — Взимам по един сребърник от всяка жена. И по два от мъжете, защото те вдигат по-голяма врява. Някои са готови да купят всичко, стига да струва достатъчно.
— Но лекът какъв е? — попита Елейн.
— Казвам им, че трябва да доведат другия, с когото се карат. И двамата очакват да усмиря езика на другия. — Въпреки желанието си Егвийн се заслуша. Забеляза, че Нинив също слуша с внимание. — И след като ми платят — продължи Мама Гуенна, свивайки яката си пестница — хващам ги за вратовете и им напъхвам главите в каците с дъждовна вода, и ги държа там, докато не се съгласят да престанат да се карат.
Елейн избухна в смях.
— Мисля, че и аз съм правила почти същото понякога — каза Нинив някак прекалено весело. Егвийн се надяваше, че изражение то й няма нищо общо с това на Нинив.
Не бих се учудила. — Мама Гуенна вече се беше ухилила открито. — Казвам им, че ако пак чуя да са се скарали, ще го направя безплатно, но този път в реката. Много действа този лек, особено при мъжете. И да знаете само колко ми разнася името. По известни причини никой от хората, които лекувам по този начин, не разказва подробностите, така че на няколко месеца все се намира някой да го излекувам. Ако човек е бил глупав да яде тинеста риба, няма да тръгне да се хвали пред хората. Вярвам, че никоя от вас не желае да похарчи сребърник.
— Мисля, че не — каза Егвийн и погледна сърдито към Елейн, която отново се превиваше от смях.
— Добре — рече сивокосата жена. — Тези, които съм излекувала по такъв начин, обикновено ме избягват като вонливец, уловен в мрежите им, освен ако не се поболеят нещо, а на мен вашата компания ми харесва. Повечето от тези, които дохождат напоследък, все искат да им дам нещо срещу лоши сънища и стават кисели, като им кажа, че нямам какво да им дам. — За миг тя замълча навъсена, — Хубаво е да видиш три лица, които не изглеждат така, сякаш са готови да скочат от пристана и да се удавят. Ако останете за по-дълго в Тийр, ще трябва да наминете да се видим. Момичето те нарече Марим, нали? Аз съм Айлюин. Другия път ще си побъбрим над хубав чай от Морския народ, а не нещо, от което езикът ти се сгърчва. Светлина, ама че не обичам вкуса на блатната лилия! Тинестата риба дори е по-вкусна. Всъщност, ако имате време да поостанете, ще свиря чай, от черния тремалкингски. Бездруго то си е почти време за вечеря. Имам само хляб, супа и сирене, но сте добре дошли.