— Това е много мило, Айлюин — каза Нинив. — Всъщност…Айлюин, ако имаш свободна спалня, бих искала да я наема за нас трите.
Едрата жена ги изгледа една по една, без да отвърне нищо. После стана, прибра гаванката с чая от блатна лилия и извади вместо него червено гърне с черен тремалкингски, сложи на масата четири чисти чаши и паница с пчелен мед, сложи и лъжички и едва след като седна отново, заговори:
— Имам три празни спални на горния етаж, след като дъщерите ми се омъжиха. Мъжът ми. Светлината да го осветява дано, се изгуби в морето при Пръстите на Дракона в една буря, има преди двайсет години. За наем и дума да не става, ако реша да ви пусна в тези стаи. Ако, Марим. — Докато бъркаше меда в чашата си, отново ги огледа една по една.
— Какво би те накарало да решиш? — попита тихо Нинив.
Айлюин продължи да разбърква, сякаш беше забравила да пие.
— Три млади жени, яздещи на хубави коне. От коне много не разбирам, но тия вашите ми приличат като да са за благородници. Ти, Марим, знаеш предостатъчно за занаята, за да можеш вече да окачиш сухи билки по прозорците си, или би трябвало да избереш къде да го направиш. Не бях чувала за жена, която да практикува занаята толкова далече от родния си край, но ако съдя по говора ви, пътувате отдалече. — Погледна към Елейн. — Не са много местата, където се среща коса с този цвят. Андор, бих казала, по говора ви. Глупци някакви все разправят наоколо, че търсят андорско момиче с жълта коса. Искам да знам защо? Бягате ли от нещо? Или гоните нещо? На разбойници не ми приличате, а поне не съм чувала три жени да преследват заедно един мъж. Така че ми кажете защо, и ако ми хареса, стаите са ваши. Ако държите да платите нещо, купувайте от време на време по някой къс месо. Месото поскъпна, откакто търговията с Кайриен замря. Но най-напред защо, Марим?
— Гоним нещо, Айлюин — отвърна Нинив. — Или по-скоро преследваме едни хора. — Егвийн се насили да запази спокойствие и се надяваше, че Елейн също ще се справи. Тя отпиваше от чая и слушаше разговора така, сякаш си говореха за рокли. — Те откраднаха някои неща, Айлюин — продължи Нинив. — И извършиха убийство. Тук сме, за да въздадем справедливост.
— Душата ми да изгори — отрони едрата жена. — Мъже при вас няма ли? Не че мъжете стават за нещо повече от това да мъкнат тежки неща и да ти се мотаят в краката повечето време — и за целувки и разни такива, — но има ли битка за биене или крадец да се хваща, викам, оставете го на тях. Андор е също тъй цивилизован като Тийр. Вие не сте айилки.
— Нямаше други освен нас — каза Нинив. — Онези, които можеха да дойдат на наше място, бяха убити.
„Трите убити Айез Седай — помисли си Егвийн. — Не може да са били от Черната Аджа. Но ако не са били убити, Амирлин нямаше да ни се довери. Опитва се да спази проклетите Три клетви, но не й се удава много-много.“
— Ааах — отвърна тъжно Айлюин. — Избили са мъжете ви? Братя, или съпрузи, или бащи? По бузите на Нинив избиха червени петна, но старата жена ги взе за изблик на чувства. — Не не ми казвай нищо, момиче. Стара скръб не бих разравяла. Остави я да полегне на дъното, докато се стопи. Ето, ето, виж как се успокои. — Егвийн положи усилие, за да не изръмжи отвратена.
— Трябва да ти кажа следното — каза Нинив. Лицето й все още беше почервеняло. — Тези убийци и крадци бяха Мраколюбци. Бяха жени, но са не по-малко опасни от мечоносци, Айлюин, Ако си се зачудила защо не сме потърсили хан, това е причината. Сигурно знаят, че ги преследваме, и може би следят кога ще се появим.
Айлюин махна пренебрежително с ръка и изсумтя.
— От четиримата най-опасни, които знам, две са жени, които не носят нищо друго освен нож, и само единият от мъжете е с меч. Колкото до Мраколюбците… Марим, когато остарееш колкото мен, ще разбереш, че Лъжедраконите са опасни, че лъворибите са опасни, че акулите са опасни, както и внезапните бури от юг. Но Мраколюбците са глупци. Мръсни глупци, но глупци. Тъмния е заключен някъде там, където го е поставил Създателя, и никакви Привидения и зъбати риби, с които плашат дечицата, няма да го освободят. А глупците мен не ме плашат, освен ако не са на лодката, в която съм и аз. Предполагам, че нямате никакво доказателство, което да представите пред Бранителите на Камъка? Само думите ви срещу техните?