Двете се отплеснаха да се изпитват една-друга, подмятайки си все по-бързо въпроси и отговори през масата. Понякога разпитването се проточваше малко, щом станеше дума за растение, което другата знаеше под друго име, но отново набираха скорост, спорейки за предимствата на извлеците пред чайовете, на мехлемите пред кашите за налагане, и кога едното е по-подходящо от другото. Постепенно бързите им въпроси се насочиха към треви и коренища, които едната знаеше, а другата не — и двете търсеха повече знание. Егвийн започна да се дразни.
— Като му наместиш костта и я стегнеш — говореше Мама Гуенна, — увиваш счупения крайник с кърпа, натопена във вода, в която си варила кози трън — но само синия цвят, забележи! — Нинив кимна нетърпеливо — и колкото по-горещо може да изтърпи, толкова по-добре. Една част син кози трън на десет части вода, не по-слабо. Сменяш кърпите щом престанат да вдигат пара, и така цял ден. Така костта ще заздравее два пъти по-бързо, отколкото само със стягането, и два пъти по-силно.
— Това ще го запомня — каза Нинив. — Ти спомена, че използваш корен на овчи език за болки в окото. Не бях чувала…
Егвийн не можа да издържи повече.
— Марим — намеси си тя, — ти още ли вярваш, че отново ще ти [???]
Глава 49
Буря в Тийр
Егвийн най-после се върна при чая си на масата. Елейн беше права — наистина бе отишла твърде далеч, но не можеше да си наложи да се извини и трите седяха мълчаливо. Скоро Айлюин се върна с някакъв мъж, дългуч на средна възраст, който сякаш беше издялан от старо дърво. Джюйлин Сандар си постави токовете до вратата и закачи на една кука широката си конична сламена шапка. Щит „мечотрошач“, — почти като на Хюрин, но с къси прорези от двете страни висеше на колана на кафявия му сюртук и освен това носеше тояга, висока почти колкото него, но не по-дебела от палеца му и направена от същото светло чворесто дърво като остените на коларите. Късо подстриганата му черна коса лежеше сплъстена на темето му. Подвижните му тъмни очи като че ли забелязваха и отбелязваха всяка подробност из стаята. И всеки присъстващ в нея. Егвийн можеше да се обзаложи, че той огледа Нинив два пъти и поне според нея липсата на реакция от нейна страна беше досадна. Бе очевидно, че и тя го забеляза.
Айлюин му махна с ръка да седне до масата и той загърна маншетите си, поклони се на всяка поотделно и седна, като опря тоягата до рамото си, без да проговори, докато сивокосата жена не приготви нов чай и всички не отпиха от чашите си.
— Мама Гуенна ми каза за проблема ви — каза той тихо и остави чашата си на масата. — Ще ви помогна, стига да мога, но Върховните лордове може скоро да ми възложат някаква тяхна работа.
Едрата жена изсумтя.
— Джюйлин, откога почна да се пазариш като някой дюкянджия, който гледа да вземе цена на коприна за лен? Недей да ми казваш, че не знаеш кога Върховните лордове ще те извикат, преди да са го сторили.
— Не казвам това — отвърна й той с усмивка, — но добре знам, когато видя хора по покривите нощем. Само с крайчеца на окото си — могат да се крият като морска игла в тръстика — но движението го мернах. Никой още не се е оплакал от грабеж, но отсам стените действат крадци и човек може да си плати вечерята с това. Ти запомни какво ти казвам. Няма да мине и седмица и ще ме привикат в Камъка, щото банда крадци е нахлула я в къща на богат търговец, я в замъка на някой лорд, Бранителите може да пазят улиците колкото си щат, но наложи ли им се да проследят крадци, все викат ловец на крадци, и най-вече моя милост. Не гледам да си вдигам цената, но каквото трябва да направя за тези хубави жени тука, трябва да го свърша скоро.
— Вярвам, че говори истината — каза неохотно Айлюин. — Той е готов да ти каже, че луната е зелена и водата бяла ако това ще му донесе целувчица, но за други неща лъже по-малко от другите мъже. Може да се каже, че е най-честният мъж тук в Блатото. — Елейн запуши устата си с шепа, а Егвийн едва се въздържа да не прихне. Нинив седеше невъзмутима, но явно нетърпелива.
Сандар изгледа с гримаса старата жена, но очевидно реши да не обръща внимание на думите й. Усмихна се на Нинив.
— Ще ви призная, че съм много любопитен за тези крадци. Познавал съм една-две крадли, както и банди обирджии, но никога не бях чувал за женска банда крадци досега. А и дължа някои услуги на Мама Гуенна. — Очите му сякаш отново опипваха Нинив оценяващо.
— Какво взимаш? — попита го рязко Нинив.
— За връщане на откраднати вещи — отвърна той енергично — искам една десета от цената на това, което връщам. За да издиря някого, взимам по един сребърник на човек. Мама Гуенна каза, че откраднатите неща били с малка стойност, освен за вас самите, госпожо, тъй че ви предлагам да изберете това. — Отново се усмихна: зъбите му бяха много бели. — Изобщо не бих взел пари от вас, само дето братството няма да погледне с добро око на това, но ще ви взема възможно най-малкото. По един-два медника, не повече.