— Мислех, че искаш да останеш на сухо, Том. Веселчунът потупа калъфа с флейтата, който носеше под наметалото. Другите вещи бе оставил в стаята си.
— Хората обичат да разговарят с веселчун, момче. Може да разбера нещо, което на теб няма да кажат. Аз също не искам трите момичета да пострадат.
На стотина крачки от другата страна на улицата имаше друг хан, после друг, на двеста крачки от него, после още един. Мат се залавяше за работа във всеки един от тях, като се присвиваше тихо, докато Том повее наметалото си и разкаже някоя и друга приказка, след което някой го почерпваше с чаша вино, докато Мат разпитваше за високия мъж с късо подрязаната брада с бял кичур и за трите жени. Спечели на зар няколко монети, но не научи нищо, нито пък Том. Остана доволен поне, че Том отпиваше само по глътка-две във всеки хан; на корабчето Том бе проявил почти пълно въздържание, но Мат не беше сигурен дали пак няма да се отдаде на виното, щом стигнеха в Тийр. След като обиколиха още десетина хана. Мат имаше чувството, че са окачили воденични камъни на клепачите му, Небето леко посивяваше. Настъпваше утро.
— Момче — промърмори Том, — ако не се върнем скоро в „Белия полумесец“, ще заспя ей тук под дъжда. — Старият се спря да се изкашля. — Забеляза ли, че подмина цели три хана? Светлина, толкова се уморих, че и да мисля не мога. Имаш ли все пак някакъв план накъде вървим?
Мат се загледа тъпо в някакъв висок мъж, загърнат в наметало, който бързо зави на ъгъла. „Светлина, колко съм уморен. А Ранд сега е на петстотин левги оттук и си играе на Дракон, проклетникът.“
— Какво? Три хана ли? — Бяха застанали почти срещу фасадата на друг, „Златната чаша“ според люшкащата се на вятъра табела.
Заприлича му на най-обикновена чаша за зарове, но реши все пак да опита. — Само още веднъж, Том. Ако не ги намерим и тук, ще се върнем и лягаме. — Леглото сега му се струваше много по-примамливо от игра на зарове със сто жълтици залог, но въпреки това се насили и влезе.
Още на втората крачка го видя. Едрият мъж беше наметнат със зелен сюртук със сини ивици по бухналите ръкави, но все пак беше Комар, с късо подкастрената черна брада, белия кичур на брадичката и всичко останало. Седеше на един от тукашните странни столове с ниски облегалки край маса в другия край на помещението, друсаше кожена чаша със зарове и се усмихваше на човека срещу себе си. Човекът беше с дълго палто и торбести гащи и не се усмихваше. Беше забил поглед в монетите върху масата, сякаш съжаляваше, че не може вече да си ги прибере в кесията. До лакътя на Комар имаше още една чаша за зарове.
Комар обърна чашата и се разсмя още преди заровете да спрат.
— Кой е следващият? — извика той гръмко и придърпа залога към себе си. Вече бе натрупал внушителна купчина сребро. Сложи отново заровете в чашата и я разклати. — Сигурно ще се намери още някой да си опита късмета? — Изглежда, такъв нямаше, но той продължи да клати чашата в ръката си.
Не беше трудно човек да отличи ханджията, въпреки че в Тийр, изглежда, нямаха навик да носят престилки. Дрехата му беше в същите тъмносини оттенъци като на всички ханджии, с които Мат бе разговарял тази нощ. Шишкав мъж, макар и не колкото Лоупър и с по-малка гуша от неговата. Седеше сам до една от масите, лъскаше свирепо една калаена кана и поглеждаше през помещението към Комар, макар да отбягваше очите му. Някои от посетителите също го поглеждаха накриво, но и те избягваха да срещнат погледа му.
Мат потисна първоначалния си подтик да се втурне към Комар, да го халоса с тоягата по главата и да го разпита къде са Егвийн и другите. Нещо тук не беше съвсем наред. Комар беше първият мъж, когото бе видял тук да носи меч, но начинът, по който го поглеждаха хората, говореше, че страхът им не е заради меча му. Дори прислужничката, която му донесе нова чаша вино — за награда за което я ощипаха — му се изсмя някак нервно.
„Премисли го от всички страни — каза си Мат уморено. — Половината беди, в които се въвличаш, идат от това, че не го правиш. Трябва да мислиш.“ Но умората сякаш беше натъпкала главата му с вълна. Той даде знак на Том н двамата пристъпиха към ханджията, който ги изгледа подозрително, докато сядаха.