Мат се взря в стъкления му поглед с напразната надежда да изкопчи още някоя думичка от мъртвия. „Кой друг, огън да те изгори? Кой? Къде са те? Късметът ми! Да ме изгори дано, къде се дяна късметът ми?“ Едва сега усети, че ханджията припряно го дърпа за ръкава.
— Трябва да се махаш оттук. Побързай преди да са дошли Бранителите. Ще им покажа заровете. Ще им кажа, че е бил някакъв чужденец, но висок. С рижа коса и сиви очи. Никой няма да пострада. Като мъжа, когото сънувах снощи. Не истински. Никой няма да го оспори. Той прибра парите на всички тук. Но ти трябва да се махаш. Хайде! — Всички останали старателно гледаха настрани.
Мат се остави да го извлекат надалече от мъртвия и да го избутат навън. Том вече го чакаше под дъжда. Стисна здраво Мат под мишницата и закуцука бързо по улицата, като непрекъснато се озърташе.
Ти да не заспа бе, момче? Преди малко никак не изглеждаше заспал. Хайде, момче. Бранителите ще арестуват всеки чужденец на две улици околовръст, независимо от описанието на ханджията.
— Късметът е — заломоти Мат. — Разбрах го. Заровете. Късметът ми действа най-добре, когато нещата са… случайни. Като зара. Не толкова добре на карти. Лошо на камъчета, Много е подредено. Трябва да е случайно. Дори при боя с Комар. Бях престанал да влизам във всеки хан. В този влязохме случайно Том, ако искам да намеря Егвийн и другите, трябва да започна да ги търся случайно, без никакъв ред.
— Какви ми ги приказваш? Човекът е мъртъв. Ако вече ги е убил… Какво пък, ти отмъсти за тях. Ако не е, си ги спасил. Ще тръгнеш ли най-после бързо, да опустее дано? Бранителите скоро ще довтасат, а те не са толкова учтиви, колкото гвардейците на кралицата.
Мат рязко дръпна ръката си.
— Той се изтърва, че все още не ги е намерил. Но каза също, че не бил единственият. Том, вярвам му. Гледах го в очите, истината казваше. Все още трябва да ги намеря. Том. А сега дори не знам кой ги преследва. Трябва да ги намеря.
Том затъкна огромната си прозявка с пестник и дръпна качулката на Мат да го предпази от дъжда.
— Не и тази нощ, момче. Аз трябва да поспя, ти също.
„Мокър съм. Капе ми по лицето.“ Главата му се въртеше. Почти заспиваше. И беше страшно уморен, макар да му се наложи да го помисли, за да го разбере.
— Добре, Том. Но щом се съмне, излизам да ги потърся. — Том кимна и се закашля.
Зората още не бе изгряла, но Мат се измъкна от кревата си и двамата с Том тръгнаха да претърсват всички ханове в Тийр. Мат започна да скита по улиците накъдето го поведеше настроението, без изобщо да търси ханове, като подхвърляше ези-тура и решаваше накъде да тръгне. Три дни и три нощи прави това и три дни и три нощи непрекъснато валеше дъжд, кога с гръмотевици, кога тих, но непрестанен и проливен.
Кашлицата на Том се усили, затова се налагаше да спира и да свири с флейтата, и да разказва приказки — в такова време не искаше да носи лютнята си. Въпреки кашлицата си настояваше да върви с Мат, а и мъжете наистина говореха с по-голяма охота с веселчуна. Късметът на Мат със заровете, изглежда, стана по-добър, откакто започна да се скита безцелно, макар винаги да се задържаше в един хан само колкото да спечели няколко монети. Никой от двамата не разбра нещо полезно. Слухове за война в Иллиан. Слухове за нахлуване в Майен. Слухове за нахлуване от страна на Андор и че Морският народ прекратявал търговията, и че войските на Артур Ястребовото крило се връщали от мъртвите. Слухове, че идвал Драконът. Мъжете, с които Мат хвърляше зарове, разказваха всеки слух също толкова мрачно, колкото и предния като че ли нарочно търсеха да чуят и да разкажат възможно най-мрачния слух. Но и шепот не чуха за това как биха могли да намерят Егвийн и другите. Ни един ханджия не беше виждал жени, отговарящи на техните описания.
Започнаха да го спохождат лоши сънища, несъмнено породени от всичките му тревоги. Егвийн, Нинив и Елейн, и някакъв непознат, с късо подстригана бяла коса, облечен в палто с бухнали ръкави с цветни ширити, като това на Комар, който се смееше и сплиташе около тях мрежа. Само дето понякога заплиташе мрежата за Моарейн, а друг път вместо мрежата държеше кристален меч, меч, които трепваше като слънце, щом го докоснеше. Понякога мечът го държеше Ранд. Неизвестно защо сънуваше Ранд много често.
Мат беше сигурен, че всичко това е защото не си отспива достатъчно и не ядеше, освен когато се сетеше, но не можеше да спре. Имаше да спечели един облог, повтаряше си той, и смяташе да го спечели на всяка цена, дори това да го убиеше.