Ковачът се обърна да набута парчето, което обработваше, в жаравата и Перин пристъпи да му помогне, подхващайки меховете. Мъжът го изгледа, но не каза нищо. Перин започна да движи дръжката на меха нагоре-надолу с бавни, отсечени, равномерни удари, поддържайки въглените на нужната, топлина, Ковачът отново се залови да обработва нагрятото желязо, този път на извивката на наковалнята. Перин си помисли, че може би прави стъргало за каца. Чукът биеше на отсечени, къси удари.
Без да отмества очи от работата си, ковачът заговори:
— Калфа?
— Да — отвърна Перин също тъй просто.
Ковачът продължи работата си мълчаливо. Наистина се оказа стъргало за почистване на дървените каци от налеп. Оставяйки само за миг чука, ковачът измъкна едно късо, ръбесто парче желязо и го бутна в ръката на Перин, а после отново надигна чука и продължи работата си.
— Де да видим какво можеш да направиш с това.
Без дори да се замисля, Перин пристъпи до наковалнята от другата страна на пещта и почука металната пръчка на ръба й. Изкънтя приятно. Стоманата не беше държана дълго в пещта с бавно горене, за да получи прекалено много въглерод от въглените. Той вкара почти цялата й дължина в нажежените въглени, бръкна с пръсти и опита водата в бъчвите, за да види коя е подсолена — третата се оказа пълна със зехтин, — а после свали палтото и ризата и си избра кожен елек, който да му стане. Повечето тайренски момчета, изглежда, не бяха едри колкото него, но се намери един подходящ. С престилката беше по-лесно.
Когато се извърна, видя ковача, все още с наведена над работата си глава, да кима и да се подсмихва мълчаливо. Това, че можеше да се оправи в една ковачница, все още не означаваше, че знае занаята. Последното предстоеше да се докаже.
Когато се върна при наковалнята с два чука, плоска маша с дълга дръжка и остър секач, стоманената пръчка се беше нагряла до тъмночервено, с изключение на късия край, който беше оставил извън жаравата. Той занатиска меха, наблюдавайки как металът изсветлява, докато не стигна до светложълто, почти бяло. Тогава го издърпа с машата, нагласи го върху наковалнята и надигна по-тежкия от двата чука. Хвана дръжката към края. Понякога нажеженият метал изхвърляше искри и той бе виждал белезите по дланите на непредпазливия ковач от Обли хълм.
Не смяташе да се залавя с нещо сложно. Простите неща в момента изглеждаха най-подходящи. Започна със заобляне на ръбовете на пръчката с квадратно сечение, после изкова средата й в плоско острие, дълго педя и половина. От време на време връщаше метала в жаравата, за да поддържа бледожълтия му цвят, и след малко премина на по-лекия чук, с половината от тежината на първия. Парчето пред острието изтъни и после го огъна на ръба на наковалнята в извивка, успоредна на острието. Можеше да му се сложи дървена дръжка. Нагласи секача в отверстието на наковалнята и постави греещия метал върху него. Рязък удар с чука и изкованото сечиво се откърши. Почти готово. Щеше да стане нож за рендосване, за оглаждане и подравняване на горниците на дъските за бъчви, след като бъдат притегнати с обръчите, а и за други неща. Щом го довършеше. Стъргалото на другия мъж го бе подсетило.
Пусна нажеженото парче в бъчвата с подсолена вода. Несолената осигуряваше по-твърдо закаляване, за най-твърд метал, докато зехтинът го правеше най-мек, за добри ножове. И за мечове, както бе чувал, макар досега да не беше участвал в изработка на мечове.
Щом металът се охлади достатъчно до тъмносиво, той го извади от водата и го отнесе при точиларските камъни. Малко работа с педалите и острието се излъска. Внимателно нагря отново частта на острието. Този път цветовете преминаха от сламено към бронзово. Когато бронзовият цвят пробяга на вълни по острието, Перин остави ножа настрана да се охлади. После щеше да заточи резена окончателно. Ново закаляване щеше само да развали постигнатото смекчаване.
— Изрядна работа — каза одобрително ковачът. — Без излишни движения. Търсиш ли си работа? Помощниците ми тъкмо ме напуснаха, безобразниците му с безобразници. И тримата. Работа имам колкото искаш.
Перин поклати глава.
— Не знам за колко време ще остана в Тийр. Бих искал да поработя още, ако нямаш нищо против. Отдавна не съм хващал чук и ми липсваше. Може би ще свърша част от работата на чираците ти.
Ковачът звучно изсумтя.