— Радвам се, че най-после реши да дойдеш при нас, селянче — рече заядливо Зарийн. Моарейн не искаше да ни каже нищо, докато не дойдеш и ти. Само ни гледа така, сякаш не може да реши кой точно от нас трябва да загине. Аз…
— Замълчи — сряза я Моарейн. — Един от Отстъпниците е в Тийр. Върховният лорд Самон е Бе-лаал.
Перин потръпна.
Лоиал притвори очи и простена.
— Можех да си остана аз в моя стеддинг. Сигурно щях да съм много щастлив, женен за която и да ми беше избрала мама. Майка ми е чудесна жена и нямаше да ме даде на лоша невеста. — Ушите му сякаш напълно се бяха скрили под рунтавата му коса.
— Можеш да се върнеш в стеддинг Шангтай — каза му Моарейн. — Тръгни си веднага, ако искаш. Няма да те спра.
Лоиал отвори едно око.
— Мога да си тръгна?
— Ако искаш — отвърна тя.
— О — Той отвори и другото си око и се почеса по бузата с пръст, дебел като наденица. — Мисля… струва ми се… ако имам избор… че ще остана с вас. Доста бележки съм нахвърлял, но съвсем не са достатъчно, за да завърша книгата си, а и не бих искал да изоставя Перин, нито Ранд…
Моарейн го прекъсна с леден глас.
Добре, Лоиал. Радвам се, че оставаш. С удоволствие ще използвам знанията, които притежаваш. Но дотогава нямам намерение да слушам повече оплакванията ти.
— Предполагам — обади се колебливо Зарийн, — че за мен няма възможност да напусна? — Тя погледна Моарейн и трепна. — Така си и мислех. Ковачо, ако преживея всичко това, ще те накарам да ми платиш.
Перин я зяпна. „Аз? Тази глупава жена си въобразява, че е тук но моя вина? Да не би аз да я помолих да тръгне с нас?“ Отвори уста, но срещна погледа на Моарейн и бързо я затвори.
— Той за Ранд ли е тръгнал? Да го спре или да го убие?
— Не мисля — отвърна тя тихо. Гласът и беше като ледена стомана. — Боя се, че смята да остави Ранд да влезе в Сърцето на камъка н да вземе Каландор, а после да му го отнеме. Боя се, че се кани ду убие Преродения Дракон със същото оръжие, което трябва да го ознаменува.
— Пак ли бягаме? — попита Зарийн. — Като в Иллиан? Не бях помисляла за бягство, но когато положих Ловджийската клетва, не мислех, че ще се натъкна на Отстъпници.
— Този път — отвърна Моарейн — няма да бягаме. Не можем и да посмеем да бягаме. Световете и времето зависят от Ранд, от Преродения Дракон. Този път ще се бием.
Перин приседна неспокойно на един от столовете, — Моарейн, ги сега открито ни казваш неща, за които си ни забранявала дори да си помисляме. Наистина си сложила прегради около тази стая, нали? — Когато тя поклати глава, тон стисна дъбовата маса така силно, че дървото изпука.
— Не говоря за мърдраали, Перин. Никой не знае каква е мощта на Отстъпниците, освен че Ишамаел и Ланфеар са били най-могъщите, но и най-слабият от тях може да долови всяка преграда, която бих поставила, от повече от миля. И да разнищи на късчета всички ни за секунди. И то вероятно, без да се помръдне от мястото, където се намира.
— Искаш да кажеш, че и теб може да те завърже на възли — промърмори Перин. — О, Светлина! Какво трябва да направим тогава? Какво изобщо можем да направим?
— Дори Отстъпниците не могат да удържат на бедствен плам — отвърна тя. Той се зачуди дали това бе използвала тя срещу мракохрътите; онова, което бе видял тогава и което я бе чул да произнася, все още будеше у него силно безпокойство. — И аз научих някои неща през изминалата година. Перин. Сега съм… по-опасна, отколкото когато дойдох в Емондово поле. Ако успея да се приближа достатъчно до Бе-лаал, мога да го унищожа. Но ако той ме види пръв може да унищожи всички ни преди да имам възможност. — Тя се обърна към Лоиал. — Какво можещ да ми кажеш за Бе-лаал?
Перин примигна объркан. „Лоиал?“
— Защо питаш него? — избухна гневно Зарийн. — Първо казваш на ковача, че смяташ да се сражаваме с един от Отстъпниците! — който можел да ни убие преди дори да сме го усетили! — а сега питаш Лоиал за него? — Лоиал замърмори припряно името, на което тя така държеше: „Файле! Файле!“ — но това дори не забави речта и. — Мислех, че Айез Седай знаят всичко. Светлина, аз поне съм достатъчно умна, че да не казвам, че ще се бия с някого, преди да узная всичко, което мога, за него! Ти… — Гласът й заглъхна в глухо мърморене под суровия поглед на Моарейн.
— Огиерите — поясни хладно Айез Седай — имат дълга памет, момиче. При хората след Разрушението са се сменили над сто поколения, но не повече от тридесет при огиерите. От техните разкази все още научаваме неща, които не знаем. Хайде кажи ни, Лоиал. Какво знаеш ти за Бе-лаал? И ако може този път по-кратко. Имам нужда от дългата ти памет, а не от дълга реч.