— Моарейн — каза Перин. — Този мъж е опасен.
— Всички мъже са опасни — отвърна тя хладно. — Замълчете. — И отвори вратичката, и влезе. Перин затаи дъх.
При първата й стъпка Ноам оголи зъби, и заръмжа, все по-дълбоко и по-дълбоко, докато цялото му тяло не се разтресе. Моарейн не му обърна внимание. Без да спира да ръмжи, Ноам запълзя заднишком в сламата и се сви в един от ъглите. Или по-скоро Моарейн го притисна там.
Бавно, спокойно, Айез Седай коленичи н обхвана главата му с ръце. Ръмженето на Ноам се усили, а после се сниши до скимтене. Перин не можеше да помръдне. Моарейн задържа дълго главата на Ноам, после също така спокойно я пусна и се изправи. Гърлото на Перин се стегна, когато тя се обърна с гръб към мъжа и закрачи към изхода, но човекът си остана на място, втренчил поглед в нея. Тя бутна вратичката и отново постави мандалото на скобата, без да си прави труд да щраква катинара — и Ноам се хвърли с ръмжене към дървените прегради. Захапа ги и ги заблъска с рамене, помъчи се да провре глава между тях, като не спираше да ръмжи и блъска.
Моарейн отри с ръка сламките, полепнали по роклята й. Лицето и беше безизразно.
— Голям риск беше — из пъшка Перин. Тя го погледна — твърдо, разбиращо — и той сведе очи. Жълтите си очи.
Симион беше зяпнал брат си.
— Можете ли да му помогнете, добра госпожо? — попита той хрипливо.
— Съжалявам, Симион.
— Нищо ли не можете да направите, добра госпожо? Каквото и да е? Едно от онези… — гласът му премина в шепот — Айезседайски неща?
— Лечителството не е проста работа, Симион, и то идва отвътре точно толкова, колкото от Лечителя, В него няма нищо, което да си спомня, че е било Ноам, нищо, което да помни, че е бил човек. Няма останали карти, които да му покажат пътя за връщане, и не е останало нищо, което да поеме по този път. Ноам си е отишъл, Симион.
— Но той… той просто дрънкаше смехории, добра госпожо, когато пийнеше повече. Той само… — Симион отри очите си и примигна. — Благодаря ви, добра госпожо. Знам, че щяхте да направите нещо, ако можехте, — Тя постави ръка на рамото му, промърмори нещо утешително и излезе от бараката.
Перин знаеше, че трябва да я последва, но човекът — или онова, което някога беше било човек — който блъскаше по дървените решетки, го задържа. Той бързо пристъпи напред и свали катинара от халката. Беше добър, изработен от майстор ковач.
— Господине…
Перин погледна катинара в ръката си, после човека зад дървената решетка, Ноам беше спрял да хапе летвите. Сега се взираше боязливо в Перин и дишаше тежко.
— Можете да го оставите тук завинаги — каза Перин, — но аз… аз не мисля, че така ще е по-добре за него.
— Ако излезе навън, добри господине, той ще умре!
— Той бездруго ще умре, било тук, било навън, Симион. Навън поне ще бъде на свобода, и щастлив, колкото може да бъде. Той вече не е твоят брат, но ти си този, който трябва да реши. Можеш да го оставиш тук, за да го гледат хората, и той да гледа през решетките, докато не залинее. Не можеш да държиш вълк в клетка, Симион, и да очакваш, че ще е щастлив. Или че ще живее дълго.
— Да — отвърна бавно Симион, — Да, разбирам. — Поколеба се, а после кимна и извърна глава към вратата на бараката.
Това беше едничкият отговор, от който Перин се нуждаеше. Той отвори вратичката на клетката и пристъпи встрани.
За миг Ноам зяпна към отворената пролука. После изведнъж скочи и изхвърча от клетката, на четири крака, но с изумителна пъргавина. Извън клетката. Извън бараката. Навън, в нощта. „Светлината да ни е на помощ и на двамата“ — помисли си Перин.
— Мисля, че за него ще е по-добре да е на свобода. — Симион потръпна, — Но не знам какво ще си рече господин Харод, като намери клетката отворена и Ноам го няма.
Перин затвори вратата на клетката, постави ключалката и я заключи.
— Да си рече каквото си ще. Симион се изсмя бързо и махна с ръка.
— Ще измисли нещо той. Всички ще измислят какво ли не. Някои разправят, че Ноам се превърнал във вълк — щяла да му порасте козина и прочие — след като ухапа Майка Руун. Не е вярно, ама така разправят.
Треперейки, Перин опря главата си на вратата на клетката. „Може и да няма козина, но е вълк. Вълк е, а не човек. Светлина, помогни ми!“
— Не го държахме тук винаги — каза внезапно Симион. — Беше в къщата на Майка Руун, но двамата с нея помолихме господин Харод да го преместим тук, когато дойдоха Белите плащове. Те винаги носят списък с имена — имена на Мраколюбци, които търсят. Нали разбирате, беше заради очите на Ноам. Едно от имената в списъка на Белите плащове беше на някой си Перин Айбара, ковач. Те казваха, че имал жълти очи и бягал с вълците. Сигурно разбирате защо не исках да разберат за Ноам.