Нинив също се наведе и опипа челото на Мат.
— Треската му се влошава. — Гласът й прозвуча угрижено. — Да имах сега малко безгрижниче или трескоморче…
— Може би ако Верин опита отново с Лечителството… Нинив поклати глава, приглади косата на Мат и въздъхна, после се изправи.
— Тя казва, че единственото, което може да направи сега, е да го задържи жив, и аз й вярвам. Аз… аз сама опитах Лечителството снощи, но нищо не се получи.
Елейн ахна.
— Шериам Седай казва, че не трябва да опитваме Лечителството преди да бъдем насочени стъпка по стъпка, стотици пъти.
— Могла си да го убиеш — каза рязко Егвийн. Нинив изсумтя сърдито.
— Аз Лечителствах много преди да съм си помислила, че ще тръгна за Тар Валон, макар и да не съм знаела. Но изглежда, че имам нужда от лековете си, за да се получи. Само да имах малко трескоморче… Не мисля, че му остава много време. Часове, може би.
Егвийн си помисли, че Нинив е почти толкова нещастна от това, че билките й не са й подръка, колкото и от това, че Мат умира. За пореден път се удиви защо Нинив изобщо бе избрала да отиде да се учи в Тар Балон. Тя се беше научила да прелива, без да го осъзнава, макар и да не можеше винаги да контролира действията си, и беше преодоляла кризата, убиваща три от всеки четири жени, научили се ни това без настойничеството на Айез Седай. Нинив твърдеше, че иска да научи повече, но повечето пъти го правеше неохотно, като дете, което не иска да глътне отварата от коренче от овчи език.
— Скоро ще стигнем в Тар Валон — каза Егвийн. — Там могат да го излекуват, Амирлин ще се погрижи за него. Тя ще се погрижи за всичко. — Каза го, без да поглежда към кожената торба в краката му. Другите две девойки също се стараеха да не поглеждат натам. Имаше някои тайни, от които и трите с радост щяха да се освободят.
— Конници — рече изведнъж Нинив, но Егвийн вече ги беше видяла. На ниския склон пред тях се бяха появили две дузини мъже, вятърът развяваше белите им плащове. Конниците завиха към тях.
— Чеда на Светлината — изрече Егвийн като проклятие. — Май се натъкнахме на твоята „буря“ и на „бедата“ на Хюрин.
Верин вече беше дръпнала юздите и бе хванала ръката на Хюрин, за да го спре да извади меча си. Егвийн докосна предния товарен кон и го спря точно зад пълничката Айез Седай.
— Оставете на мен разговорите, деца мои — каза спокойно Айез Седай и отметна качулката, разкривайки прошарената си коса. Егвийн не беше сигурна за възрастта на Верин — смяташе я за достатъчно възрастна, за да й бъде баба, но сивите кичури бяха единственият признак за напреднала възраст на Айез Седай. — И каквото и да правите, гледайте само да не ги ядосате.
Лицето на Верин излъчваше същото спокойствие като гласа й, но Егвийн си помисли, че Айез Седай пресмята разстоянието до Тар Валон. Сега върховете на кулите вече се виждаха, виждаше се и високият мост, достатъчно висок, за да могат да минават под него търговските кораби, сновящи по реката.
„Достатъчно близо, за да се види. Но твърде далече, за да помогне.“
В първия миг беше сигурна, че Белите плащове възнамеряват да ги нападнат, но водачът им вдигна ръка и конниците рязко дръпнаха юздите няма и на четиридесет крачки от тях. Вдигна се пушилка.
Нинив измърмори сърдито под нос, а Елейн изправи снага, изпълнена с кралско величие, сякаш се готвеше да нахока Белите плащове заради неучтивото им поведение. Хюрин не пускаше дръжката на меча си и изглеждаше готов да се хвърли между жените н Белите плащове въпреки приказките на Верин. Верин кротко махна с ръка пред лицето си да разсее пушилката. Наметнатите с бяло ездачи се пръснаха в полукръг, преграждайки им пътя.
Гръдните им брони и коничните шлемове блестяха лъснати и дори бронята по ръцете им блестеше ярко. На гърдите на всеки от мъжете грееше златното слънце. Някои от тях поставиха стрели на лъковете си, без да ги вдигат, но ги държаха в готовност. Водачът им изглеждаше млад мъж, но носеше под слънчевия изгрев на гърдите на плаща си два златни пискюла — белег за командирски ранг.
— Две тарвалонски вещици, освен ако нещо не греша, нали? — изрече младежът с крива усмивка. Очите му блеснаха нагло, сякаш бе разбрал някаква истина, която останалите бяха твърде глупави да схванат. — А с тях две глупачки и две палета, едното от които на носилка. — Хюрин настръхна, но ръката на Верин го задържа. — Откъде идвате? — попита заповеднически Белият плащ.