— Хайде, убий ме, вещице — извика той разтреперан. — Давай. Убий ме, както убихте баща ми!
Айез Седай не го и погледна. Цялото й внимание беше насочено към спътничките й. Сякаш също забравили за командира си, бягащите Бели плащове изчезнаха зад полегатия хълм, на който се бяха появили. Конят на командира им избяга с тях.
Под свирепия поглед на Верин Егвийн остави сайдар да се оттече, бавно, неохотно. Винаги беше трудно, когато се налага да го пуснеш. Сиянието около Нинив също загасна — още по-бавно. Нинив гледаше навъсена изкривеното от бясна ярост лице на Белия плащ, сякаш той все още бе способен на някоя хитрина. Елейн изглеждаше потресена от това, което беше направила.
— Какво направихте… — започна Верин и спря, за да си поеме дъх. Осъдителният й поглед обхвана и трите млади жени. — Това, което направихте, е отвратително! Отвратително! Една Айез Седай не използва Единствената сила за оръжие освен срещу твари на Сянката или в най-краен случай, за да защити живота си, Трите клетви…
— Те бяха готови да ни убият — прекъсна я Нинив разгорещено. — Да ни убият или да ни отведат за изтезания. Той им даваше заповед.
Това… не беше съвсем използване на Силата като оръжие, Верин Седай. — Елейн беше вдигнала брадичка, но гласът й прозвуча треперливо. — Ние не поразихме никого, дори не се опитахме да нараним някой. Разбира се…
— Недей да увърташ! — сопна се Верин. — Когато станете пълноправни Айез Седай — ако изобщо станете някога пълноправни Айез Седай, — ще бъдете обвързани да спазвате Трите клетви, но дори от новачките се очаква да правят всичко, така че да живеят все едно, че са обвързани.
— А той? — Нинив посочи офицера на Белите плащове, който продължаваше да стърчи край тях и ги гледаше слисан. Лицето й бе изпънато; изглеждаше не по-малко разгневена от Айез Седай. — Той се канеше да ни откара като пленнички. Мат ще умре, ако не стигне скоро в Тар Валон, а… а и…
Егвийн съобрази, че Нинив се бори със себе си да не го изрече на глас. „А и не можем да позволим торбата да попадне в други ръце освен в тези на Амирлин.“
Верин изгледа отегчена Белия плащ.
— Той само се опита да ни оскърби, дете мое. Много добре знаеше, че не може да ни накара да отидем там, където не желаем. Ако не иска да го сполетят някои беди. Не и тук, толкова близо до Тар Валон. Щях да го убедя, с малко време и повечко търпение. О, тон би се опитал да ни убие, ако можеше да го направи скришом, но на никой Бял плащ, който има ум в главата поне колкото една коза, не би му хрумнало да навреди на Айез Седай, ако могат да го видят. Разбирате ли какво направихте сега? Всички приказки, които ще започнат да разправят тези мъже. Разбирате ли колко ще ни навредят?
Лицето на офицера почервеня.
— Не е страхливост да не нападнеш открито силите, разрушили света — избухна той. — Вие вещици, искате отново да разрушите света, служейки на Тъмния! — Верин поклати глава, отегчена и невярваща на ушите си.
На Егвийн й се дощя да смекчи донякъде белята, която бе направила.
— Много съжалявам за това, което направих — обърна се тя към офицера. Зарадва се, че не бе обвързана да не изрича неверни думи като пълноправна Айез Седай, защото това, което каза, в най-добрия случай можеше да мине за полуистина. — Не биваше да го правя и ви се извинявам. Сигурна съм, че Верин Седай ще Излекува отоците ви, — Той отстъпи назад, сякаш му бе предложила жив да го одерат, а Верин изсумтя шумно. — Идваме от много далече — продължи Егвийн, — чак от Томанска глава, и ако не бях толкова уморена, никога нямаше да…
— Замълчи, момиче! — извика Верин и в същото време Белия плащ изрева:
— Томанска глава? Фалме! Вие сте били във Фалме! — Той се олюля и извади меча си. По изражението му Егвийн не можа да прецени дали се кани да нападне, или да се защитава. Хюрин подкара коня си към Белия плащ, вдигнал щита в лявата си ръка, но тесноликият мъж продължи да вие толкова гневен, че от устата му се разхвърчаха слюнки: — Моят баща загина при Фалме! Биар ми каза! Вие, вещици, сте го убили, заради вашия Лъжедракон! Мъртви ще ви видя заради това! В пламък ще горите пред очите ми!
— Колко невъздържани деца — въздъхна Верин. — Досущ като лоши момчета, отворят ли си веднъж устата. Върви си със Светлината, синко — каза тя на Белия плащ.
И без повече приказки ги поведе покрай самотния мъж, но крясъците му ги последваха.
— Името ми е Дейн Борнхалд! Запомнете го, Мраколюбци! Ще ви накарам да треперите от името ми! Запомнете това име!
След като виковете на Борнхалд заглъхнаха зад тях, те продължиха да яздят известно време мълчаливо. Най-после Егвийн промълви.