Мъже и жени от всички краища на света сновяха по улиците. Срещаха се тъмнокожи и бели, и с всички възможни оттенъци помежду им, дрехите им — с ярки цветове и шарки или бозави, но украсени с ресни, ширити и блестящи копчета, или пък плътно затворени и строги; други, показващи повече плът, отколкото Егвийн смяташе за редно, или не разкриващи нищо освен чифт очи и пръсти. Закрити с балдахини носилки се клатушкаха по улиците и подтичващите носачи подвикваха: „Път!“ Тътреха се плътно затворени карети, чиито облечени в ливреи кочияши плющяха с камшици и викаха „Хей-я! Хей!“, сякаш си вярваха, че могат да надмогнат мудния ход на тълпите. Улични музиканти свиреха на флейти, лютни и гайди, придружавайки по някой жонгльор или акробат, винаги е протегната шапка за монети. Бродещи из тълпата соколари хвалеха стоката си и дюкянджии, застанали пред дюкяните си, сипеха хвалби за превъзходните си изделия. Глъч изпълваше града като песен на живо същество.
Верин отново беше придърпала качулката над лицето си. Никой сякаш не забелязваше присъствието им сред гъстото човешко множество, помисли си Егвийн. Дори и Мат на конската носилка не привличаше любопитни погледи, въпреки че някои сред тълпата го поглеждаха крадешком и отминаваха. Хората понякога водеха болните си до Бялата кула за Лечителство.
Егвийн сръга коня си да се изравни с Верин и я попита:
— Наистина ли очаквате неприятности сега, Верин Седай? Вече сме в града. Почти пристигнахме. — Бялата кула вече се виждаше ясно, огромната сграда сияеше, просторна и, извисяваща се над околните здания.
— Винаги очаквам неприятност — отвърна й кротко Верин. — Съветвам те и ти да го правиш. Най-вече в Кулата. Сега всички вие трябва да сте много по-предпазливи отпреди. Вашите… хитринки — устните й се свиха за миг, преди да възвърне спокойствието си — изплашиха доста от Белите плащове, но в Кулата те могат като нищо да ви докарат смърт или усмиряване.
— Не бих го направила в Кулата — възрази Егвийн. — Никоя от нас не би го направила. — Нинив и Елейн се присъединиха към тях, оставили Хюрин да се грижи за товарните коне. Те закимаха, Елейн трескаво, а Нинив, както се стори на Егвийн, като че ли с резерви.
— Не бива да го правите повече, дете. Не бива! Никога! — Верин ги изгледа косо изпод ръба на качулката си и поклати глава. — И искрено се надявам, че сте разбрали колко глупаво е да говорите тогава, когато трябва да мълчите. — Лицето на Елейн поруменя, а бузите на Егвийн се изчервиха. — Влезем ли в Кулата, дръжте си езиците и приемайте каквото и да ви сполети. Каквото и да ви сполети! Въобще не знаете какво ни чака в Кулата, а и да знаете, няма да знаете как да се справите с него. Така че си мълчете.
— Ще постъпя така, както казвате, Верин Седай — отвърна Егвийн, а Елейн повтори думите й като плахо ехо. Нинив изсумтя. Айез Седай я изгледа и тя кимна неохотно.
Широката улица се отвори към самия център на града, а в центъра се възправяше Бялата кула, блеснала под слънцето, възвисяваща се досами небето сред палат от куполи и нежно издигащи се шпилове, обкръжаващи основите й. По площада се мяркаха изненадващо малко хора. Никой не напираше да влезе в Кулата, освен ако нямаше работа там, припомни си притеснено Егвийн.
Щом се озоваха на площада. Хюрин поведе товарните коне напред и каза:
— Верин Седай, аз трябва да ви оставя. — Измери Кулата веднъж с очи, след което се постара да не поглежда повече към нея, въпреки че оттук беше много трудно човек да гледа към нещо друго. Хюрин идваше от земя, където Айез Седай бяха уважавани, но едно беше да ги уважаваш, а съвсем друго — да си обкръжен от тях.
— Ти ни помогна много в нашето пътуване, Хюрин — каза му Верин. — а пътуването си беше дълго. В кулата все ще се намери място за теб, да си починеш преди да отпътуваш. Хюрин категорично поклати глава.
— Не мога да загубя и един ден, Верин Седай. Нито час. Трябва да се върна в Шиенар, да кажа на крал Изар и на лорд Агелмар истината за това, което се случи във Фалме. Трябва да им разкажа за… — Хюрин рязко се извърна и се огледа. Нямаше никой наблизо да го подслуша, но въпреки това той сниши глас и изрече бавно: — За Ранд. Че Драконът се е Преродил. Сигурно ще се намерят търговски кораби, които се канят да отплават нагоре по реката и смятам да потегля още със следващия.