— Върви в Светлината тогаз. Хюрин Шиенарски — благослови го Верин.
— Светлината да ви освети всички — отвърна той, поколеба се за миг и добави: — Ако ви потрябвам — когато и да е — пратете дума във Фал Дара и ще намеря начин да дойда. — Окашля се малко смутено, след което обърна коня и потегли назад. Скоро се изгуби от погледите им.
Нинив раздразнено поклати глава.
— Мъже! Винаги ти казват да им изпратиш дума, щом ти потрябват, но когато ти потрябват, ти трябват веднага.
— Никой мъж не би могъл да ни помогне там, където отиваме сега — отвърна сухо Верин. — Не забравяйте. Затваряйте си устите.
Егвийн изпита чувство на загуба. Хюрин рядко проговаряше на някоя от тях, но и бе станал близък. И все пак Верин беше права. Топ беше просто мъж, безпомощен като бебе пред онова, което можеше да ги очаква в Кулата. Но въпреки това със заминаването му ставаха с един по-малко и тя не можеше да се отърве от мисълта, че винаги е полезно край теб да има някой мъж, въоръжен с меч. Пък и той представляваше за тях някаква връзка с Ранд, както и с Перин. „Имам си своите грижи, за които да се безпокоя.“. Ранд и Перин щяха все някак да се оправят, щом Моарейн се грижеше за тях. „Пък и Мин със сигурност ще се погрижи за Ранд“ — помисли си тя в изблик на ревност, която веднага се постара да потуши. Почти успя.
Въздъхна и поведе двата коня с носилката. Мат лежеше, завит до брадичката; дишаше сухо и хрипливо. „Скоро — помисли си тя. — Сега вече скоро ще бъдеш Излекуван. А ние ще разберем какво ни чака.“ Искаше й се Верин най-после да спре да ги плаши. Искаше й се Верин да няма основание да ги плаши толкова.
Верин ги поведе покрай основите на Кулата към малка странична порта, пред която имаше двама стражи. Айез Седай спря, отметна качулката си и се наведе от седлото и тихо каза нещо на единия. Той се сепна и изгледа изненадано Егвийн и другите две. После бързо промълви: „На вашите заповеди, Айез Седай“ — и се затича навътре. Още преди да довърши думите си, Верин вече ги бе повела през портата. Яздеше бавно, сякаш нямаше за какво да се бърза.
Егвийн я последва с носилката, споглеждайки се с Нинив и Елейн, зачудена какво ли му беше казала Верин.
От вътрешната страна на портата имаше малка стражева кабина, оформена като легнала шестолъчна звезда. Групичка стражи се бяха струпали на прага. Щом Верин мина край тях, те престанаха да говорят.
Тази част от вътрешния двор на Кулата можеше да мине за парк в замъка на някой лорд, с дърветата, подкастрените храсти и широките, настлани с чакъл сипеи. Сред дърветата се мяркаха други постройки и над всичко се извисяваше самата Кула.
Алеята ги отведе до една конюшня сред дърветата и трима коняри в кожени престилки изтичаха да поемат конете им. По нареждане на Айез Седай двама от тях развързаха носилката и внимателно я положиха встрани. Верин вдигна кожената торба от нозете на Мат и безгрижно я преметна през рамо.
Нинив се почеса притеснено по гърба и я погледна.
— Ти каза, че може би му оставали часове. Нима смяташ просто да…
Верин вдигна ръка, но дали за да накара Нинив да млъкне, или заради приближаващите се стъпки по чакъла, Егвийн не разбра.
След миг се появи Шериам Седай, следвана от три от Посветените. Белите им рокли бяха поръбени с ивици във всички цветове на седемте Аджа, от синьо до червено. С тях дойдоха и двама яки мъже е груби дрехи, Наставничката на новачките беше пълничка женя с удължени скули, присъщи на хората от Салдеа. Червената й като пламък коса и ясните й зелени очи й придаваха поразителен вид. Тя изгледа Егвийн и другите две спокойно, но със стиснати устни.
— Значи върна трите ни бегълки, Верин. След всичко, което стана, почти съжалявам, че си ги довела.
— Ние не сме… — понечи да отвърне Егвийн, но Верин я сряза с рязкото: „МЛЪК!“, след което я изгледа строго, после и другите две, сякаш суровият и поглед можеше да задържи устите им затворени.
Егвийн бе сигурна, че поне що се отнася до нейната, щеше да подейства. Никога досега не беше виждала Верин толкова ядосана. Тя само скръсти ръце пред гърдите си и изсумтя под нос, но не каза нищо. Трите Посветени зад Шериам пазеха тишина, разбира се, но на Егвийн й се стори, че ушите им щръкнаха напрегнато.
След като се увери, че Егвийн и останалите няма да се обадят повече, Верин отново се обърна към Шериам.
— Младежът трябва да бъде отведен някъде настрана от другите. Той е опасно болен. Опасно както за другите, така и за него самия.