— Казаха ми, че си докарала носилка, — Шериам посочи носилката на двамата мъже, промълви тихо нещо в ухото на единия мъж и двамата бързо понесоха Мат нанякъде.
Егвийн отвори уста да каже, че той има нужда от незабавна помощ, но пред резкия поглед на Верин отново я затвори. Нинив задърпа плитката си толкова силно, че малко оставаше да я отскубне от главата си.
— Предполагам — каза Верин, — че вече цялата Кула е разбрала, че сме се върнали?
— Онези, които още не знаят — отвърна Шериам, — много скоро ще разберат. Пристиганията и заминаванията напоследък са се превърнали в основна тема за приказки и клюки. Още преди Фалме и много преди войната в Кайриен. Нима смяташе да го запазиш в тайна?
Верин стисна кожената торба в двете си ръце.
— Трябва да видя Амирлин. Незабавно.
— А тези трите?
Верин погледни замислено Егвийн и приятелките й и се намръщи.
— Трябва да бъдат държани изкъсо, докато Амирлин не пожелае да ги види. Ако пожелае. Изкъсо, имай предвид. Собствените им етап ще свършат работа, струва ми се. От килии няма нужда за момента. И нито дума на никого.
Верни говореше на Шериам, но Егвийн разбра, че последното беше предназначено да напомни на нея и на другите две. Нинив беше свъсила вежди и тръсна плитката си така рязко, сякаш искаше да удари нещо. Сините очи на Елейн бяха широко отворени и лицето й беше съвсем бледо. Егвийн не беше сигурна какво точно изпитва — гняв, страх или тревога. Нещо смесено, реши тя.
Верин за последен път погледна изпитателно трите си доскорошни спътнички и се отдалечи, притиснала кожената торба до гърдите си. Шериам скръсти ръце и огледа мълчаливо Егвийн и другите две: За миг Егвийн усети, че напрежението поспадна. Наставничката на новачките винаги запазваше спокойствие и чувство за хумор, дори когато възлагаше допълнителна работа за нарушение на правилата.
Но този път гласът на Шериам прозвуча мрачно.
— Нито думичка, каза Верин Седай, и така ще бъде. Ако някоя от вас проговори — освен за да отвърне на въпрос на Айез Седай, разбира се — ще ви накарам да съжалявате, че не сте наказани само с бой с пръчка или с няколко часа търкане на подовете. Разбрахте ли ме?
— Да, Айез Седай! — отвърна Егвийн и чу, че и другите две изрекоха същото, въпреки че от устата на Нинив то прозвуча като закана.
Шериам изсумтя с отвращение.
— Все по-малко момичета идват напоследък в Кулата за обучение в сравнение с преди, но все пак идват. Повечето напускат, без да са се научили дори да усещат Верния извор, камо ли да го докосват. Още по-малко научават достатъчно, че да не си навредят, преди да си отидат. Едва шепа от тях могат да се надяват, че ще бъдат издигнати в ранг на Посветени, и още по-малко, че един ден ще понесат шала. Труден е животът тук, с тежка дисциплина, но въпреки това всяка новачка стиска зъби и се бори да удържи, да придобие пръстена и шала. Макар да са така изплашени, че нощем да се оревават чак докато заспят, те се борят да издържат. А вие трите, които имате повече вродена способност, отколкото някога съм допускала, че ще видя, напуснахте Кулата без разрешение, обучени няма и на половината от това, което е задължително, като безотговорни хлапачки, и останахте навън с месеци. А сега ми се връщате все едно, че нищо не е станало, като че ли се надявате утре просто да се събудите и ученето да продължи. — Пое си дълбоко дъх, все едно че щеше да избухне, ако не беше го направила. — Фаолайн!
Трите Посветени подскочиха, сякаш ги бяха хванали да подслушват, и една от тях, тъмнокожа и къдрокоса жена, пристъпи напред. И трите бяха млади жени, но все пак по-възрастни от Нинив. Бързото посвещение на Нинив бе необичайно. При нормално развитие на нещата за една новачка бяха нужни години на обучение преди да получи пръстена на Великата змия, какъвто всички те носеха. Още повече години трябваше да минат преди да се надяват, че ще бъдат издигнати до ранга на пълноправни Айез Седай.
— Отведете ги в стаите им — нареди Шериам — и ги дръжте затворени там. Могат да получават хляб, студена супа и вода, докато Амирлинския трон не разпореди нещо друго. И ако някоя от тях промълви и думичка, можете да ги заведете в кухните да чистят гърнетата. — Тя се завъртя и се отдалечи. Дори гърбът й сякаш излъчваше яд.
Фаолайн измери заканително с поглед Егвийн н другите две, особено Нинив, която си бе надянала маска на обида. Закръгленото лице на Фаолайн не излъчваше и капчица обич към онези, които бяха нарушили правилата така дръзко, още по-малко към такива като Нинив — дива придобила пръстена, без дори да се помъчи като новачка жена, която бе преливала още преди да дойде в Тар Валон. Когато се разбра, че Нинив смята да задържи сърдитата си маска. Фаолайн сви рамене.