— Да, Леане?
Пазителката на Хрониките се поклони почти толкова дълбоко, колкото би го направила всяка друга извикана. Високата почти колкото мъж Айез Седай беше втората по ранг след Амирлин в Бялата кула и въпреки че бяха приятелки със Сюан още от годините, когато двете служеха като новачки, понякога упорството на Леане да крепи достойнството на Амирлинския трон бе прекалено и на Сюан й се дощяваше да запищи.
— Верин е тук, майко, и моли за разрешение да поговори с вас, Казах й, че сте заета, но тя моли…
— Не съм чак толкова заета, че да не поговоря с нея — отвърна Сюан. Твърде бързо, осъзна тя, но не я интересуваше. — Извикай я. Не е необходимо да оставаш, Леане. Ще поговоря с нея насаме.
Помръдването на веждите бе единственият признак на изненада на лицето на Пазителката. Амирлин рядко приемаше някого, дори кралиците, без присъствието на Пазителката. Но Амирлин си беше Амирлин. Леане излезе с поклони и след малко мястото й бе заето от Верин, коленичила да целуне пръстена с Великата змия на пръста на Сюан. Кафявата сестра носеше под мишница някаква доста голяма торба.
— Благодаря ви, че ме приехте, майко — изрече Верин, след като се изправи. — Нося ви спешни вести от Фалме. И повече, Просто не знам откъде да започна.
— Започни откъдето искаш — каза Сюан. — Тези стаи са защитени с „прегради“, в случай че някоя си помисли да използва детски хитрини да подслушва. — Верин повдигна вежди изненадана и Амирлин добави: — Много неща се промениха тук, откакто напусна. Говори.
— Най-важното тогава е, че Ранд ал-Тор се провъзгласи за Преродения Дракон.
Сюан усети облекчение в гърдите си.
— Надявах се, че е той — промълви тя тихо. — Получих известия от жени, които можеха да кажат само това, което са чули, а мълвата идва тук на вълни с всеки търговски кораб или фургон, но не можех да съм сигурна. — Тя въздъхна дълбоко. — Но все пак ми се струва, че мога да кажа деня, в който е станало. Знаеш ли, че двамата Лъжедракони не безпокоят повече света?
— Не съм чула за това, майко. Това е добра новина.
— Да. Мазрим Таим е в ръцете на нашите сестри в Салдеа, а другият нещастник от Хадънски мрак, Светлината дано има милост към него, е бил пленен от тайренците и убит на място. Изглежда, никой не знае името му. Двамата са били заловени в един и същи ден, и според мълвата, при едни и същи обстоятелства. Сражавали са се и са печелили битката, когато изведнъж в небето блеснала ярка мълния и се появило видение, само за миг. Има дузина различни версии какво точно е било, но и в двата случая резултатът бил един и същ. Конете на Лъжедраконите се изправили на задните си крака и ги хвърлили от седлата. Те паднали в несвяст и последователите им извикали, че са мъртви, след което побегнали от бойното поле и Лъжедраконите били заловени. Някои от докладите до мен говорят за видения в небето над Фалме. Ще заложа една жълтица срещу изтъркан петак, че това е бил мигът, в който Ранд ал-Тор се е провъзгласил.
— Истинският Дракон се е Преродил — промълви Верин почти на себе си. — И ето че в Шарката няма повече място за Лъжедракони. И ние пуснахме Преродения Дракон да броди на воля по светя, Светлината дано се смили над нас.
Амирлин раздразнено поклати глава.
— Направихме това, което трябваше да се направи. — „И ако дори най-новата от новачките научи за това, ще бъда усмирена преди следващия изгрев, стига преди това да не ме разкъсат жива. Мен, както и Моарейн, и Верин, и вероятно всяка друга, за която помислят, че може да му е приятелка.“ Не беше лесно да се поддържа толкова голям заговор, за който знаеха само три жени, след като и най-близката приятелка можеше да ги издаде и да сметне, че така е изпълнила дълга си. „Светлина, де да можех поне да съм сигурна че биха били прави да го извършат.“ — В ръцете на Моарейн той поне е в безопасност. Тя поне ще го наставлява и ще направи това, което се налага. — Какво друго имаш да ми кажеш, дъще?
Вместо отговор Верин постави кожената торба на масата и извади от нея извит златен рог със сребърен надпис, врязан около широката му финия. Постави рога на масата и погледна Амирлин в безмълвно очакване.
На Сюан не й беше нужно да се приближава, за да разчете надписа. Тиа ми авен Моридин, исайнде вадин. „За моя зов смъртта не е преграда.“
— Рогът на Валийр? — ахна тя. — Пренесла си това през целия път дотук, през стотици левги, при толкова Ловци, които го дирят навсякъде? Светлина, жено, той трябваше да остане при Ранд ал-Тор.
— Знам, майко — отвърна кротко Верин, — но Ловците до един очакваха да го намерят в превелики приключения, а не в някаква си торба при четири жени, придружаващи болен младеж. А и нямаше да помогне на Ранд.