— Какво искаш да кажеш? Та на него му предстои да поведе Тармон Гай-дон. Рогът трябва да призове мъртвите герои от гроба, за да се сражават в Последната битка. Да не би Моарейн за пореден път да е съставила някакъв нов план, без да се посъветва с мен?
— Това не е дело на Моарейн, майко. Ние планирахме, но Колелото тъче Шарката по своята си воля. Не Ранд духна пръв Рога. Стори го Матрим Каутон. А сега Мат лежи долу и гине заради връзката си с камата на Шадар Логот. Освен ако не бъде Излекуван тук.
Сюан потръпна. Шадар Логот, мъртвият град, толкова покварен, че дори тролоците се бояха да влизат в него. И с пълно основание. По случайност една кама от това място бе попаднала в ръцете на Мат, изкривявайки и покварявайки го със злото, съсипало целия град преди много време. Убивайки го. „Случайно ли? Или според Шарката? Той също е тавирен, в края на краищата. Но… Мат е надул Рога. В такъв случай…“
— Докато Мат е жив — продължи Верин, — Рогът на Валийр не е нищо повече от най-обикновен рог за всеки друг. Ако той умре, разбира се, друг някой може да го огласи и да изкове връзка между себе си и Рога. — Погледът й остана спокоен, непритеснен от това, което сякаш предлагаше.
— Мнозина ще умрат преди да сме приключили, дъще. — „Но кого другиго бих могла да използвам да го огласи отново? Вече не бих рискувала да се опитвам да го върна на Моарейн. Някой Гайдин, може би. Може би.“ — Шарката все още предстои да предопредели съдбата му.
— Да, майко. А Рогът?
— Засега — отсече най-сетне Амирлин — ще скрием това нещо някъде така, че само ние двете да знаем къде е. След това ще помисля какво да направим. Верин кимна.
— Както кажете, майко.
— Това ли е всичко, което имаш за мен? — сряза я Сюан. — Ако е така, ще трябва да се погрижа за онези три бегълки.
— Остава проблемът със сеанчанците, майко.
— Какво за тях? Във всички доклади ми се съобщава, че са избягали през океана там, откъдето са дошли.
— Така изглежда, майко. Но се боя, че ще се наложи отново да си имаме работа с тях. — Верин измъкна малък бележник с кожена подвързия и го запрелиства. — Те са говорили за себе си като за Предходниците. „Онези, що идат преди.“ Говорили са за „Завръщането“ и как отново ще поискат владенията си. Записвала съм всичко, което съм чула за тях. Само от онези, които наистина са ги виждали, разбира се, или са си имали работа с тях.
— Верин, ти се тревожиш за риба-лъв в Морето на бурите, докато тук и сега сребрушката дъвче и къса мрежите ни.
Кафявата сестра продължи да прелиства страниците.
— Чиста метафора си е това, майко. Рибата-лъв. Веднъж видях една акула, подгонена от риба-лъв сред сенките, където умря. — Тя почука с пръст страницата. — Ето го. Това е най-лошото. Майко, сеанчанците използват Единствената сила в бой. Използват я като оръжие.
Сюан скръсти ръце. Докладите, които й бяха донесли пощенските гълъби, споменаваха и за това. Повечето сведения бяха от втора ръка, но имаше и няколко жени, които ги бяха писали като очевидци. Силата да се използва като оръжие! Дори изсъхналото мастило върху хартията съдържаше нотка на истерия, когато отбелязваше това.
— Това вече ни причинява неприятности, Верин, и ще ни причинява още повече, с разпространяването на приказките, и ще се разраства с тяхното разпространяване. Но нищо не мога да направя. Казаха ми, че тези хора са си отишли, дъще. Имаш ли някакви доказателства за противното?
— Ами, не, майко, обаче…
— Щом нямаш, нека да се заемем с изваждането на сребрушките от мрежата, преди да са започнали да пробиват дупки и в лодката ни.
Верин с неохота затвори бележника си и го затъкна в колана на гърба си.
— Както кажете, майко. Ако ми е позволено да попитам, как възнамерявате да постъпите с Нинив и другите две момичета?
Амирлин се поколеба.
— Преди да съм приключила с тях, ще съжалят, че не са могли да слязат по реката и да се продадат за стръв на риба. — Беше си чистата истина, но можеше да се схване по много начини. — Сега седни, ако обичаш, и ми разкажи всичко, ама всичко, което тези трите са казали или сторили, докато бяха с теб. Всичко.
Глава 13
Наказания
Прилегнала на тесния креват, Егвийн гледаше навъсено тръпнещите сенки, които единственият светилник хвърляше към тавана. Искаше й се да може да състави някакъв план за действие или поне да отгатне какво я очаква. Нищо не се получаваше. Дори в сенките имаше повече подреденост, отколкото в мислите й. Стаята беше малка и без прозорци, като всички квартири на новачките, квадратна и боядисана в бяло, със закачалки на една от стените за личните вещи, леглото до друго и малка лавичка на третата, където в други дни бе държала няколко книги, заети от библиотеката на Кулата. Умивалник и трикрако столче довършваше мебелировката. Дъските на пода бяха побелели от търкане. Беше изпълнявала тази задача на ръце и колене всеки ден, откакто бе заживяла тук, в добавка към останалите задължения по шетане и уроците. Новачките живееха просто, независимо дали бяха дъщери на ханджии, или щерки-наследници на Андор например.