Беше облякла отново простата бяла рокля на новачка — дори коланът и кесийката й бяха бели. Но не изпитваше радост от това, че най-сетне се е отървала от омразното сиво. Стаичката й до голяма степен се бе превърнала в затворническа килия. „Ами ако смятат просто да ме задържат тук, в тази стая, като в килия? Като с нашийник и…“
Хвърли поглед към вратата — знаеше, че тъмнокожата Посветена пази отвън — и се присви до бялата стена. Точно над дюшека имаше мъничка дупка — почти невидима, ако не знаеш къде да я потърсиш — изровена към съседната стена от новачки преди много години. Егвийн тихо зашепна:
— Елейн? — Отговор не последва. — Елейн? Спиш ли?
— Как мога да спя? — последва хрипливият шепот на Елейн през дупчицата. — Мислех си, че ще ни сполети някаква беда, но за това не бях помисляла. Егвийн, какво ли ще ни направят?
Егвийн нямаше отговор, а предположенията й хич не бяха за казване на глас. Не искаше дори и да мисли за тях.
— Всъщност тъкмо си мислех, че може би сме героини, Елейн. Донесохме тук читав Рога на Валийр. Открихме, че Лиандрин е от Черната Аджа. — Тук гласът й трепна. Айез Седай винаги бяха отричали съществуването на Черната Аджа, Аджа, служеща на Тъмния, н беше известно, че страшно се ядосват, ако някой дори допусне, че наистина съществува. „Но ние знаем, че е истина.“ — Би трябвало да сме героини, Елейн.
— „Би трябвало“ и „щяло“ мостове на вдигат — отвърни Елейн. — О, Светлина, ненавиждах това, когато майка ми го каза, но ето, че е истина. Верин каза, че в никой случай не трябва да проговаряме за Рога, нито за Лиандрин, пред никого освен пред Амирлинския трон. Но не смятам, че ще стане както си го мислехме. Не е честно. Такива неща претърпяхме. Ти претърпя толкова страшни неща. Просто не е честно.
— Верин каза. Моарейн каза. Вече знам защо хората казват, че Айез Седай са майстори кукловоди. Почти усещам конците, които дърпат ръцете и краката ми. Каквото и да направят, ще бъде това, което решат, че ще е добре за Бялата кула, а не каквото е добро и честно за нас.
— Но въпреки това все ощети се иска да станеш Айез Седай. Нали?
Егвийн се поколеба, но нямаше на света въпрос, на който би могла да отговори толкова категорично.
— Да. Все още искам. Това е единственият начин да се опазим. Но ще ти кажа следното: няма да позволя да бъда усмирена. — Тази мисъл за нея беше нова, произнесена в мига, в който я споходи, но тя си даде сметка, че няма никакво желание да си вземе думите обратно. „Да престана да докосвам Верния извор?“ Усещаше го, че е там, сиянието леко над рамото й, едва доловимия блясък в крайчеца на полезрението й. Тя се възпротиви на копнежа си да посегне към него. „Да престана да се изпълвам с Единствената сила, да престана да се чувствам по-жива от всякога? Няма!“ — Няма да се оставя бел борба.
Отвъд стената последва дълга пауза.
— Как би могла да го спреш? Сега може и да си точно толкова силна, колкото която и да било от тях, но нито ти, нито аз все още не знаем достатъчно, за да можем да спрем дори една Айез Седай да ни заслони от Извора, а тук те са десетки.
Егвийн се замисли. Най-накрая рече:
— Можех да избягам. Наистина този път можех просто да избягам.
— Щяха да тръгнат след нас, Егвийн. Сигурна съм, че щяха. Покажеш ли веднъж някаква способност, не те оставят, докато не научиш достатъчно, че да не се убиеш. Или просто да умреш от това.
— Вече не съм невежо момиче. Видяла съм нещо от света. Мога да се овардя от ръцете на Айез Седай, ако поискам. — Мъчеше се да убеди не по-малко себе си, отколкото Елейн. „Ами ако все още не знам достатъчно? Достатъчно за света и достатъчно за Силата? Ако преливането просто ме убие?“ Отказа се да мисли повече за това. „Колко много имам да уча още! Няма да им позволя да ме спрат.“
— Майка ми може да ни защити — каза Елейн. — Ако това, което каза Белия плащ, е вярно. Не бях си помисляла, че ще се надявам такова нещо да се окаже вярно. Но ако не е, майка по-скоро би заповядала да ни оковат и двете във вериги. Ще ме научиш ли как се живее на село?
Егвийн примигна към стената.
— Би ли дошла с мен? Ако се стигне дотам, искам да кажа? Отново последва дълга пауза и после плах шепот.