— Не искам да бъда усмирена, Егвийн. Няма да бъда. Няма! Вратата се отвори рязко — чак се удари в стената — и Егвийн се стресна. Чу отварянето на вратата и в другата стая. Фаолайн прекрачи усмихната, очите й се спряха на дупчицата. Подобни дупчици свързваха повечето стаи на новачките — всяка жена, която е била новачка, знаеше за тях.
— Шепнем си с приятелката, а? — Къдрокосата Посветена го изрече с подозрителна топлота. — Какво пък, да чака човек сам присъдата си е доста мъчително. Добре ли си побъбрихте?
Егвийн отвори уста и пак я затвори. Можеше да отговаря на Айез Седай, беше казала Шериам. Но на никой друг. Само изгледа Посветената и зачака.
Фалшивото съчувствие се оттече от лицето на Фаолайн като вода от покрив.
— Стани. Амирлин няма да чака такива като тебе. Имаш късмет, че влязох навреме, за да те чуя. Марш!
От новачките се очакваше да се подчиняват на Посветените почти толкова бързо, колкото на Айез Седай, но Егвийн се изправи бавно и отдели толкова дълго време, колкото можа да се осмели, за да оправи гънките на роклята си. Поклони се лекичко на Фаолайн и я дари с тънка усмивка. Навъсената физиономия на Посветената предизвика усмивката й преди да се сети да я обуздае — нямаше смисъл да предизвиква прекалено Фаолайн. Изправи снага, стараейки се да не покаже, че коленете й треперят, и излезе от стаята пред Посветената.
Оградените галерии на квартирите на новачките се издигаха нагоре ред след ред в една куха колона и още толкова надолу, чак до залата на Съвета на новачките. Други жени не се мяркаха. Но дори и всички новачки в Кулата да бяха тук, пак щяха да запълнят едва една четвърт от стаите. Четирите закрачиха през празните галерии и после надолу по виещите се в спирали рампи в пълно мълчание. Никоя от тях нямаше да понесе гласовете им да подчертаят още повече царящата празнота.
Егвийн никога не беше се озовавала в частта на Кулата, където се намираха покоите на Амирлин. Коридорите тук бяха достатъчно широки, за да може лесно да премине цял фургон, и още по-високи. По стените висяха разноцветни тъкани във всевъзможни стилове и пана с цветни щампи: горски сцени, героични дела и сложни плетеници от шарки, някои толкова стари, че като че ли можеха да се разпаднат само от едно докосване. Обувките им екнеха върху подовите плочки с форма на диаманти, повтарящи цветовете на седемте Аджа.
Тук се мяркаха жени — по някоя и друга Айез Седай, носеща се величествено покрай тях, без изобщо да забелязва Посветените и новачките; пет-шест Посветени, забързани угрижено към чакащите ги задачи или занимания; групички слугини с подноси, с изтривалки или с ръце, отрупани с чаршафи и кърпи; няколко новачки, които притичваха плахо и още по-бързо от слугините.
Нинив и придружителката й с тънката шия, Теодрин, се присъединиха към тях. Никоя не проговори. Сега Нинив бе облякла роклята си на Посветена — бяла със седем цветни ивици на подгъва, но коланът и кесийката си бяха нейните. Тя се усмихна бодро на Егвийн и Елейн и ги прегърна. Егвийн изпита огромно облекчение, че вижда една приятелска физиономия, и отвърна на прегръдката й, смътно усетила, че Нинив се държи с тях все едно че утешава малки дечица — но след като продължиха да крачат, Нинив отново започна да си дърпа нервно плитката.
Много малко мъже влизаха в тази част на Кулата и Егвийн видя само двама: Стражници, крачещи рамо до рамо по коридора, улисани в разговор: единият с меч на бедрото, другият — на гърба. Единият нисък и слаб, даже тънък, другият — колкото висок, толкова и широк, но и двамата се движеха със заплашителна грациозност. От преливащите се цветове на плащовете им на човек можеше да му се завие свят, части от тях като че ли от време на време изчезваха и се сливаха със стените. Тя забеляза, че Нинив поглежда към тях, и поклати глава. „Трябва да направи нещо за Лан. Стига изобщо някоя от нас да може да направи каквото и да било за когото и да е.“
Преддверието на кабинета на Амирлинския трон беше огромно като в кралски палат, въпреки че столовете, пръснати из помещението за чакащите аудиенция, бяха простовати. Очите на Егвийн се приковаха в Леане Седай. Пазителката бе наметнала тесния шарф на ранга си, син, за да показва, че е издигната от Синята Аджа, и лицето й сякаш бе изсечено от мек кафеникав мрамор. Друг вътре нямаше.
— Да ви създадоха някакви неприятности? — Стегнатият изговор на Пазителката не показваше и намек било на гняв, било на съчувствие.
— Не, Айез Седай — отвърнаха едновременно Теодрин и Посветената с бузи като ябълчици.
— Тази трябваше да я дърпам за врата, Айез Седай — заяви Фаолайн и посочи Егвийн. Посветената беше възмутена. — Мотае се, сякаш е забравила за дисциплината в Бялата кула.