— Да водиш — каза Леане — означава нито да буташ, нито да дърпаш. Иди при Маррис Седай, Фаолайн, и я помоли да ти разясни това, докато плевиш пътеките на Пролетната градина. — Тя даде знак на Фаолайн и другите две Посветени да напуснат и трите се поклониха почтително. Свела глава в поклон, Фаолайн изгледа яростно Егвийн.
Пазителката не обърна повече внимание на напускащите Посветени. Вместо това огледа изпитателно девойките, потупвайки с показалец устните си. Очите на Нинив блестяха опасно и тя стискаше здраво плитката си.
Най-сетне Леане вдигна ръка към вратите на кабинета на Амирлин. На крачка от нея, върху тъмното дърво на двете крила, Великата змия хапеше опашката си.
— Влезте — изрече тя.
Нинив пристъпи решително и отвори едното крило. Това бе достатъчно, за да накара Егвийн да тръгне. Елейн здраво стисна ръката й и тя стисна нейната още по-здраво. Леане ги последва и застана встрани, по средата между трите и масата в центъра на залата.
Амирлинския трон седеше зад масата и разглеждаше някакви свитъци. Не вдигна поглед към тях. Нинив понечи да отвори уста, но веднага я затвори под острия поглед на Пазителката. Трите стояха в редица пред масата на Амирлин и чакаха. Минаха дълги минути — сториха им се като часове — преди Амирлин да вдигне глава, но когато сините й очи приковаха всяка от тях една по една, Егвийн съжали, че чакането не е продължило. Погледът на Амирлин беше като две ледени висулки, пробождащи сърцето й. В стаята беше студено, но по врата й потече струйка пот.
— Така! — рече най-после Амирлин. — Нашите бегълки се завърнаха.
— Не сме бягали, майко. — Нинив явно се напрягаше да запази самообладание, но гласът й трепереше от чувства и гняв, помисли си Егвийн. — Лиандрин ни каза, че трябва да тръгнем с нея, и… — Трясъкът от ръката на Амирлин, ударила масата, я накара да млъкне.
— Не произнасяй името на Лиандрин тук, дете! — сряза я Амирлин. Леане наблюдаваше със сурово спокойствие.
— Майко, Лиандрин е от Черната Аджа — избухна Елейн.
— Това се знае, дете. Подозираше се поне и все едно, че се знаеше. Лиандрин напусна Кулата преди няколко месеца и дванадесет други… жени… я последваха. Никоя от тях не е видяна повече, Преди да напуснат, те са се опитали да нахлуят в склада, където се съхраняват ангреал и ша-ангреал, и са успели да проникнат в онзи, където държим по-малките тер-ангреал. Откраднали са много от тях, в това число няколко, за чието предназначение не знаем нищо.
Нинив изгледа Амирлин с ужас, а Егвийн внезапно потри длани, сякаш се бяха вледенили. Много пъти си беше представяла как ще се върне и ще се изправи пред Лиандрин, за да я обвини в очите, и ще види как я осъждат на някакво наказание — макар да не можеше да си представи достатъчно сурово наказание за престъпленията на Айез Седай с кукленското лице. Дори си бе представяла как ще се върне и ще разбере, че Лиандрин е заминала — обикновено с ужас за нейното завръщане. Ако Лиандрин и другите — не искаше дори да повярва, че има и други — бяха откраднали тези реликви от Приказния век, никои не можеше да каже какво биха направили с тях. „Благодаря на Светлината, че не са успели да отмъкнат някой ша-ангреал“ — помисли си тя. Но и другото беше предостатъчно.
Ша-ангреал бяха като ангреал, позволяваха на Айез Седай да преливат повече от Силата, отколкото биха могли да постигнат безопасно без тяхната помощ, но бяха много по-мощни от ангреал, и редки. Виж, тер-ангреал бяха нещо по-различно. Съществуваха в по-големи количества от ангреал и ша-ангреал, по-скоро сами използваха Единствената сила, отколкото да помагат за нейното преливане, и никой не можеше да ги разбере напълно. Много от тях действаха само за някой, който прелива, нуждаейки се от самото преливане на Силата, докато други действаха сами от себе си. Докато всички ангреал и ша-ангреал, които Егвийн беше виждала, бяха малки, то тер-ангреал, изглежда, можеха да бъдат с всякакви размери. Всеки от тях явно бе направен с определено предназначение от онези Айез Седай отпреди три хиляди години, за да върши определено нещо, и оттогава много Айез Седай бяха измрели, докато разберат какво точно; или умираха, или умираше способността им да преливат. Имаше сестри от Кафявата Аджа, които бяха по-светили целия си живот на проучването само един тер-ангреал.
Някои се използваха, макар и вероятно не по предназначението, за което бяха създадени. Здравата бяла пръчка, която Посветените държаха, докато полагаха Трите клетви, когато ги издигаха в ранг на Айез Седай, беше тер-ангреал и ги обвързваше с Клетвите така неумолимо, сякаш те се просмукваха в костите им. Друг тер-ангреал се използваше на последното изпитание, преди една новачка да стане Посветена. Имаше и други, в това число много, които никой не знаеше как да задейства, и още много други, които, изглежда, нямаха никакво практическо предназначение.