„Защо са отмъкнали неща, които никой не може да използва? — зачуди се Егвийн. — Или може би Черната Аджа знае?“ От тази възможност стомахът й се сви. Това можеше да се окаже толкова лошо, колкото някой ша-ангреал да попадне в ръцете на Мраколюбец.
— Кражбата — продължи Амирлин с тон не по-малко студен от погледа и — бе най-малкото им престъпление. Същата нощ умряха три сестри и двама Стражници, седем, пазачи и девет от слугините ни. Убийства, извършени, за да скрият кражбата и бягството им. Това все още може и да не е доказателство, че са били от… Черната Аджа — думите изригнаха от устата й, — но малцина са склонни да вярват, че не е това. Не и аз, ако трябва да бъда откровена. Когато във водата има рибешки глави и кръв, не е нужно да си видяла сребрушки, за да знаеш, че са били там.
— Тогава защо се държите с нас като с престъпнички? — извика Нинив. — Ние бяхме измамени от една жена от… Черната Аджа. Това би трябвало да е достатъчно, за да оправдае всички наши прегрешения.
Амирлин се изсмя горчиво.
— Така ли си мислиш, дете? Вашето спасение може да се окаже единствено в това, че никоя друга в Кулата освен Верин, Леане и аз не подозира, че сте имали нещо общо с Лиандрин. Ако това се бе разчуло, да не говорим за малкия показ, който сте си позволили пред Белите плащове — ако се бе разчуло, че сте излезли с Лиандрин. Съветът като нищо щеше да гласува за усмиряването и на трите ви, преди и дъх да си поемете.
— Това не е честно! — каза Нинив. Леане се размърда, но Нинив продължи: — Не е справедливо! Това е…
Амирлин се изправи. Нищо повече, но Нинив млъкна.
Егвийн реши, че ще е по-умно от нейна страна да замълчи. Винаги беше смятала, че Нинив е най-силната и волева личност от всички, които познаваше. Докато не се изправи пред жената с шарфа със седемте ивици. „Моля те, овладей се. Нинив. Ние сме просто деца — бебенца — пред своята майка, а тази Майка може да ни направи нещо много по-лошо, отколкото да ни набие,“
Стори й се, че долови в думите на Амирлин някакъв изход, но не беше сигурна какъв.
— Майко, простете ми, че проговарям, но какво смятате да направите с нас?
— Какво смятам да направя с вас ли, дете? Смятам да накажа теб и Елейн затова, че сте напуснали Кулата без разрешение, и Нинив затова, че е напуснала града без разрешение. Първо, всяка от вас ще бъде привикана в кабинета на Шериам Седай, където съм се разпоредила да ви нашибат с пръчка, докато не съжалите, че нямате възглавничка, на която да седите следващата седмица. Това вече е обявено пред новачките и Посветените.
Егвийн примигна изненадано. Елейн нескрито изпъшка и промърмори нещо под нос. Нинив, изглежда, единствена го прие оеи потрес. Наказанието, било допълнителен труд или нещо друго, беше нещо между Наставничката на новачките и някоя, която биваше привиквана от нея. Обикновено това бяха новачки, но и Посветени, позволили си да прекрачат някои граници. „Шериам винаги го пазеше в тайна — помисли си плахо Егвийн. — Не е възможно да го е казала на всички. Но по-добре това, отколкото да си затворничка. По-добре това, отколкото ла си усмирена.“
— Обявяването е част от самото наказание, разбира се — продължи Амирлин, сякаш прочела мислите на Егвийн. — Разгласено е също така, че вие трите сте назначени в кухните да работите с чистачките до второ нареждане. Пуснах приказката, че това „второ нареждане“ може да почака чак до края на живота ви. Имате ли някакви възражения по тези неща?
— Не, майко — отвърна бързо Егвийн. Нинив мразеше търкането на готварските съдове дори повече от останалите. „Можеше да е и по-лошо. Нинив. О, Светлина, колко по-лошо можеше да бъде!“ Ноздрите на Нинив бяха настръхнали, но тя разтърси енергично глава.
— А ти, Елейн? — каза Амирлин. — Щерката-наследница на Андор е привикнала на много по-добро отношение.
— Аз искам да стана Айез Седай, майко — отвърна твърдо Елейн. Амирлин вдигна с два пръста лист хартия от масата и го огледа за миг. Когато вдигна глава, усмивката й никак не беше приятни.
— Ако някоя от вас беше проявила достатъчно глупост, че да ми отговори другояче, щях да добавя нещо към сметката ви така, чеда прокълнете майките си за деня, в който са позволили на бащите ви първата целувка. Да се оставите да ви измъкнат от Кулата като някакви безмозъчни хлапачки! Дори едно невръстно бебе никога не би попаднало в такава клопка. Или ще ви науча да мислите преди да действате, или ще ви използвам за запълване на дупки в пукнатините на водните порти!