Егвийн заизрича наум безмълвни благодарности. Но кожата й настръхна, когато Амирлин продължи:
— Сега за това, което възнамерявам да направя с вас. Изглежда, способността ви да преливате Единствената сила е нараснала забележително, откакто напуснахте Кулата. Научили сте твърде много, Включително и някои неща — добави тя рязко, — от които смятам да ви отуча!
Нинив изненада Егвийн с думите си:
— Знам, че направихме… някои неща… които не биваше да правим, майко. Уверявам ви, че ще положим всички усилия да живеем така, все едно че сме положили Трите клетви.
— Гледайте да го направите — изръмжа Амирлин. — Ако можех, бих поставила в ръцете ви Пръчката на Клетвите още тази нощ, но тъй като това е запазено за ритуала по издигане в ранг на Айез Седай, се налага да се доверя на благоразумието ви — ако имате такова, — за да се опазите живи и здрави. И тъй, ти, Егвийн, и ти, Елейн, ще бъдете издигнати в ранг на Посветени.
Елейн ахна, а Егвийн се вкочани от изумление.
— Благодаря ви, майко.
Леане се размърда — явно не беше доволна. Не беше изненадана — очевидно знаеше какво предстои, — но в никакъв случай не беше доволна.
— Недей да ми благодариш. Вашите способности са отишли твърде далече, за да останете новачки. Някои сигурно ще помислят, че не бива да получавате пръстена, не и след онова, което сте извършили, но като потънете до лакти в мазните гърнета, това сигурно ще потуши ропота. А в случай, че ти го приемаш за някакъв вид награда, запомни, че през първите няколко седмици като една от Посветените ще бъдеш задължена да отделяш вмирисаната риба от кошовете. Най-лошите ви дни като новачки ще ви се сторят като безметежен сън в сравнение с най-леките неща, които ви чакат като Посветени. Подозирам, че някои от сестрите, които ще ви обучават, ще направят упражненията ви дори по-тежки, отколкото се полага. Но предполагам, че няма да се оплачете. Така ли е?
„Мога да се уча — помисли си Егвийн. — Ще мога да избирам сама насоките си на обучение. Мога да науча за сънищата, да се науча как да…“
Усмивката на Амирлин прекъсна мисълта й. Тази усмивка казваше, че нищо от това, което сестрите могат да им причинят, няма да е по-лошо, отколкото се налага, стига да не ги убие. На лицето на Нинив се четеше смесица от дълбоко съчувствие и ужасяващи спомени за собствените й първи няколко седмици като Посветена и това накара Егвийн да преглътне с мъка.
— Не, майко — отвърна тя едва-едва. Елейн отвърна същото с хриплив шепот.
— Значи се разбрахме. Майка ти никак не е доволна от изчезването ти, Елейн.
— Нима тя знае? — изписука Елейн. Леане изсумтя, а Амирлин повдигна вежда.
— Трудно бих могла Да го скрия от нея. Ти се размина с нея с по-малко от месец, което може би беше добре за теб. Не знам дали щеше да преживееш тази среща. Тя беше подивяла от гняв дотолкова, че можеше гребло да прегризе — гняв към теб, към мен и към цялата Бяла кула.
— Мога да си представя, майко — отвърна плахо Елейн.
— Не съм убедена, дете. Току-виж си сложила край на една традиция, която датира още отпреди Андор да е съществувал. Обичай, по-силен от повечето писани закони. Мургейз отказа да вземе Елайда. За първи път кралицата на Андор няма Айез Седай за съветничка. Настоя незабавно да те върнем в Кемлин, щом бъдеш намерена. Аз я убедих, че за теб ще е по-безопасно, ако бъдеш пообучена още малко. Беше готова да прекрати обучението и на двамата ти братя при Страшниците. Те обаче сами успяха да я убедят по някакъв начин. Как точно, не знам.
Елейн сигурно си представяше Мургейз, побесняла от гняв. Потръпна.
— Гавин ми е брат — промълви тя разсеяно. — Галад не е.
— Недей да се държиш като дете — отвърна й Амирлин. — Това, че имате един и същ баща, прави Галад също твой брат, независимо дали го харесваш, или не. Няма да позволя тези детинщини от теб, момиче. Някаква степен на глупост може да се изтърпи при една новачка, но при една Посветена тя е просто недопустима.
— Да, майко — отвърна глухо Елейн.
— Кралицата е оставила писмо за теб при Шериам. Като оставим настрана грубия й език по отношение на теб, смятам, че възнамерява да те прибере у дома веднага, щом това се окаже безопасно за теб. Тя е уверена, че още няколко месеца ще са достатъчни, за да можещ да преливаш без опасност да се убиеш.
— Но аз искам да се уча, майко. — Гласът на Елейн възвърна желязната си твърдост. — Искам да бъда Айез Седай.
Този път усмивката на Амирлин беше още по-мрачна.
— Много е добре, че го искаш, дете, защото нямам никакво намерение да те връщам на Мургейз. У теб има заложби да станеш по-могъща от която и да е било Айез Седай през последните хиляда години, и аз няма да позволя да си отидеш оттук, докато не получиш шала и пръстена. Дори да се наложи да те смеля на кайма, за да го постигна. Няма да позволя да си отидеш. Ясно ли се изразих?