— Да, майко. — Елейн го изрече много притеснено и Егвийн напълно я разбираше. Хваната между Мургейз и Бялата кула като дрипа, дърпана от две кучета. Хваната между кралицата на Андор и Амирлинския трон. Ако някога Егвийн беше завиждала на Елейн заради богатството и трона, който един ден ще наследи, в този момент не изпита никаква завист.
Амирлин заяви енергично:
— Леане, отведи Елейн в кабинета на Шериам. Имам да кажа още няколко думи на тези двете. Думи, които никак няма да им се харесат.
Егвийн и Нинив се спогледаха стреснато. „Какво ли има да ни казва на нас, но не и на Елейн? Не ме интересува, щом няма да ме спре да се уча. Но защо не и Елейн?“
Елейн посрещна с горчива гримаса споменаването на кабинета на Наставничката на новачките, но щом Леане пристъпи към нея, се овладя.
— Както заповядате, майко — заяви тя официално и се наведе в изящен поклон. — Покорно съм ви предана. — И последва Леане през вратата с високо вдигната глава.
Глава 14
Бодежът на тръните
Амирлинския трон не проговори веднага. Отиде до високите сводести прозорци и се загледа през терасата към градината долу, стиснала ръце зад гърба си. Най-сетне заговори, все така1 с гръб към тях.
— Най-лошите неща успях да ги прикрия, но за колко ли дълго? Слугите не знаят за откраднатите тер-ангреал и не свързват смъртните случаи с напускането на Лиандрин и другите. Това не беше никак лесно да се уреди при толкова клюки. Повярваха, че смъртите си дело на Мраколюбци. То така си и беше. Слуховете вече стигат и до града. Че в Кулата са проникнали Мраколюбци, че са извършили убийства. Това е невъзможно да се спре. Добре поне, че никой извън Кулата и малцина вътре знаят, че са били и Айез Седай. Мраколюбци в Бялата кула! Ха! Цял живот съм го отричала. Няма да ги допусна повече тук. С кука ще ги хвана, ще ги изкормя и ще ги овеся на слънце да се сушат.
Нинив погледна несигурно към Егвийн — Егвийн беше дваж по-несигурна и от нея. — след което си пое дъх и отвори уста.
— Майко, ще има ли други наказания за нас? Освен това, на което вече ни осъдихте?
Амирлин ги погледна през рамо; очите и бяха потънали в сянка.
— Други наказания? Би могло и така да се нарече. Някой може би ще каже, че съм ви направила подарък, като съм ви издигнала. Но сега ще разберете наистина как бодат тръните на тази роза. — Тя закрачи енергично към стола си, седна и сякаш отново изгуби припряността си. Или я обзе несигурност.
Несигурност у Амирлин? Стомахът на Егвийн се сви. Амирлинския трон винаги беше уверена, винаги тържествено съсредоточена в средоточието на своя път. Амирлин беше самото олицетворение на духовна сила. Като я виждаше сега така разколебана — като момиче, което знае, че трябва да се хвърли във вира с главата надолу, но няма никаква представа нито колко е дълбок, нито дали дъното му е тинесто, или скалисто — като виждаше всичко това, Егвийн се вледени до мозъка на костите си. „Какво иска да каже с този истински бодеж на тръните? О, Светлина, какво смята да прави с нас?“
Амирлин заопипва замислено една черна гравирана кутия на масата и погледът й сякаш премина през нея.
— Въпросът е на кого мога да се доверя — промълви тя. — Най-малкото, би трябвало да вярвам на Леане и Шериам. Но смея ли? На Верин? — Раменете й се разтърсиха в къс, безмълвен смях. — Та аз вече съм доверила на Верин повече дори от живота си, но докога ли ще продължи? На Моарейн? — За миг се умълча. — Винаги съм вярвала, че на Моарейн мога да се доверя.
Егвийн се присви притеснено. Колко ли знаеше Амирлин? Такова нещо не можеше да попита, не и Амирлинския трон. „Знаете ли, че един младеж от моето село, мъжът, за когото мисля, че ще се омъжа един ден, е Прероденият Дракон? Знаете ли, че две от вашите Айез Седай му помагат?“ Във всеки случай бе сигурна, че Амирлин не знае, че го е сънувала снощи, как бяга надалеч от Моарейн. Поне си мислеше, че е сигурна. Запази мълчание.
— Но за какво говорите? — настоя Нинив. Амирлин вдигна очи към нея и тя смекчи тона си. — Простете ми, майко, но ще бъдем ли наказани повече? Не разбирам тези ваши думи за доверието. Ако искате моето мнение, човек не може да се довери на Моарейн.
— Това е твоето мнение, така ли? — каза Амирлин. — Една година си прекарала извън селцето си и вече смяташ, че познаваш достатъчно от света, за да знаеш на коя Айез Седай можеш да се довериш и на коя не? Като младо моряче, едва научило се да вдига платно!