— Тя не си го мисли, майко — намеси се Егвийн, но много добре знаеше, че Нинив мисли точно това, което каза. Тя стрелна предупредително Нинив с очи. Нинив рязко дръпна плитката си, но не си отвори устата.
— Е, всъщност кой ли може да каже? — отрони Амирлин замислено. — Доверието е хлъзгаво нещо, като торба със змиорки, понякога. Работата е, че вие сте двете, с които трябва да работя, макар и да сте тънки тръстики.
Устните на Нинив се стиснаха, макар гласът й да остана спокоен.
— Тънки тръстики ли, майко?
Амирлин продължи, все едно че не беше я чула. — Лиандрин се опита да ви напъха в яза с главата надолу и най-вероятно е избягала, защото е разбрала, че се връщате и можете да й свалите маската. Следователно трябва да повярвам, че вие не сте… от Черната Аджа. По-скоро бих яла люспи и вътрешности — измърмори тя, — но изглежда, че трябва да привикна с произнасянето на това име.
Егвийн зяпна слисана. „Черна Аджа? Ние? О, Светлина небесна!“ Но Нинив изджавка:
— Разбира се, че не сме! Как смеете да казвате такова нещо? Как смеете да го допускате?
— Ако се съмняваш в мен, дете, давай! — сряза я Амирлин. — Ти можеш и да имаш понякога силата на Айез Седай, но все още си на мили далече от Айез Седай. Е? Кажи, ако имаш да ми казваш още нещо. Обещавам ти, че ще те накарам да плачеш за прошка! „Тънка тръстика“ ли? Като тръстика ще те прекърша! Търпението ми се изчерпи.
Устните на Нинив се размърдаха безмълвно. Когато заговори, в гласа й още се долавяше острота, но малко.
— Простете ми, майко. Но вие не би трябвало да… ние не сме… Ние не сме способни на такова нещо.
Амирлин отпусна гръб на облегалката на стола и я изгледа със свити устни.
— Значи, когато поискаш, можеш да си сдържаш нрава. Трябваше да го разбера. — Егвийн се зачуди колко ли от всичко това бе само изпитание; очите на Амирлин се бяха присвили, което можеше да означава, че търпението й наистина се е изчерпало, — Жалко, че не мога да измисля начин да те издигна до шала, дъще. Верин твърди, че вече си силна колкото всяка друга жена в Кулата.
— Шалът! — ахна Нинив. — Айез Седай? Аз?
Амирлин направи лек жест, сякаш съжаляваше, че се е изпуснала.
— Няма смисъл да се съжалява за нещо, което е неосъществимо. Трудно бих могла да те издигна до пълноправна сестра и в същото време да те пратя да триеш гърнетата. А и Верин освен това казва, че все още не можеш да преливаш съзнателно, освен когато те е обзел гняв. Вече бях готова да те отрежа от Верния извор, само ако дадеше вид, че обгръщаш сайдар. Последните изпитания за шала изискват да преливаш в състояние на пълно спокойствие, подложена на натиск. На изключителен натиск. Дори и аз не мога — а и не бих — пренебрегнала това изискване.
Нинив изглеждаше зашеметена. Гледаше Амирлин с широко отворена уста.
— Не разбирам, майко — каза след пауза Егвийн.
— Предполагам, Поне засега. Вие двете сте единствените в Кулата, за които съм сигурна, че не са от Черната Аджа. — Устните на Амирлин отново се изкривиха при последните думи. — Лиандрин и другите дванадесет си отидоха, но дали са си отишли всички? Или са оставили някои от своите, като камък в плитка вода, дето не го виждаш, докато не пробие дупка в лодката ти? Възможно е да не го разбера, докато не стане твърде късно, но няма да позволя на Лиандрин и другите да се измъкнат така, след това, което направиха. След кражбата и особено след убийствата. Никой не може да убива хората ми и да си отиде безнаказано. Няма да позволя тринадесет обучени Айез Седай да служат на Тъмния! Решена съм на всяка цена да ги хвана и да ги усмиря!
— Не разбирам какво общо има всичко това с нас — промълви бавно Нинив. Изглежда това, което си помисли, никак не й харесва.
— Общото е следното, детето ми. Вие двете ще бъдете моите хрътки. Ще надушите дирята на Черната Аджа. Никой няма да го допусне от вас, не и от две полуобучени Посветени, които съм унизила публично.
— Това е лудост! — Очите на Нинив се бяха разширили, още преди Амирлин да стигне до „Черната Аджа“, кокалчетата на пръстите й бяха побелели от стискането на плитката. — Всички те са пълноправни Айез Седай. Егвийн все още не е издигната в ранг Посветена, а вие знаете, че не мога да прелея и толкова Сила, че свещ да запаля, освен когато съм разгневена. Не мога по собствена воля. Какъв шанс бихме имали?
Егвийн кимна. Езикът й се беше лепнал на небцето. „Черната Аджа? По-скоро бих тръгнала на лов за мечка с гола тояга! Тя иска само да ни изплаши, да ни накаже повече по този начин!“ Ако Амирлин наистина се опитваше да направи това, справяше се много успешно.