— Пазете ги скрити. Те са само за в краен случай.
Егвийн разтвори сгънатия лист. Почеркът на него беше изряден, закръглен й най-отдолу беше подпечатан с Белия пламък на Тар Валон.
Вършеното от приносителя е по моя заповед и от мое име. Подчини се и пази мълчание.
Сюан. Санче
Пазителка на Печатите Пламък на Тар Валон Амирлински трон
— С това мога да направя всичко — възкликна Нинив. — Да заповядам на пазачите да маршируват. Да командвам Стражниците. — Изсмя се късо. — Мога да накарам един Стражник да затанцува с това.
— Стига да не го разбера — съгласи се сухо Амирлин. — Ако нямат достатъчно убедителна причина, ще те накарам да съжалиш, че Лиандрин не те е хванала.
— Не мислех да правя такива неща — отвърна припряно Нинив. — Исках само да кажа, че това ни дава повече власт, отколкото съм си представяла.
— Може да ти потрябва всяко късче от този лист. Но запомни добре, дете. Един Мраколюбец няма да се трогне от него повече, отколкото един Бял плащ. Те по-скоро ще те убият само за това, че го притежаваш. Ако този документ е щит… Е, хартиените щитове са халтави, а точно този може да те превърне в мишена, изрисувана върху него.
— Да, майко — отвърнаха двете едновременно. Егвийн сгъна дебелия лист и го прибра в кесийката на колана си, решена да не посяга към него, освен ако не стане абсолютно наложително. „А как ще го разбера?“
— Ами Мат? — попита Нинив. — Той е много болен, майко, и не му остава много време.
— Ще ви уведомя — отвърна отсечено Амирлин.
— Но, майко…
— Ще ви уведомя! А сега си отивайте, деца, Надеждата на Кулата е във ваши ръце. Идете си в стаите и си отдъхнете малко. И не забравяйте, чакат ви Шериам и гърнетата.
Глава 15
Сивият
Егвийн и Нинив излязоха от кабинета на Амирлин и тръгнаха по пустите коридори. Рядко се мяркаше по някоя слугиня по меки пантофи, забързана да си свърши работата. Видеше ли някоя от тях, Егвийн изпитваше благодарност. Въпреки всички стенни пана и каменни гравюри коридорите изведнъж й заприличаха на пещери. Опасни пещери.
Нинив крачеше напред, изпълнена с решимост, и отново подръпваше нервно плитката си. Егвийн се забърза да не изостане.
— Ако Черната Аджа все още е тук, Нинив, и ако те само заподозрат какво правим… Надявам се, че не го мислеше сериозно, като каза, че ще действаме все едно, че сме обвързани с Трите клетви. Не смятам да ги оставя да ме убият, ако мога да ги спра с преливане.
— Ако някои от тях все още са останали тук, Егвийн, ще разберат какво правим още щом ни видят, — Независимо от думите си, Нинив изглеждаше погълната от друга мисъл. — Или най-малкото ще ни сметнат за заплаха, а това е същото.
— Но как могат да разберат, че сме заплаха? Никой не може да бъде заплашен от този, с когото може да се разпорежда. Никой не може да бъде заплашен от една, която чисти гърнетата и върти шишовете три пъти на ден. Точно за това Амирлин ни праща да работим в кухните. Поне част от причината.
— Може би Амирлин не го е замислила добре — отвърна разсеяно Нинив. — А може и да е, но да е замислила за нас нещо различно от това, което твърди. Помисли, Егвийн. Лиандрин нямаше да се опита да ни отстрани от пътя си, освен ако не мислеше, че сме някаква заплаха за нея. Не мога да си въобразя как или с какво, но и не виждам как това би могло да се промени. Ако тук все още има от Черната Аджа, те ще гледат на пас по същия начин, независимо дали подозират какво вършим, или не. Егвийн преглътна.
— Не бях си помисляла за това. О, Светлина, бих искала да съм невидима. Нинив, ако те все още ни преследват, бих рискували да ме усмирят, преди някоя Мраколюбка да ме убие, че току-виж и нещо по-лошо. И не мога да повярвам, че ти си готова да те хванат, каквото и да каза пред Амирлин.
— Каквото казах, го мислех. — За миг Нинив сякаш се измъкна от размисъла си. — Нито дума не излъгах, Егвийн. — Нинив продължи тихо, така че новачката едва можеше да я чуе. — Има и други начини да се защитим. Ако нямаше, Айез Седай щяха да загиват още щом напуснат Кулата. Ние просто трябва да разберем тези начини и да ги използваме.
— Аз вече знам няколко такива начина, както и ти.
— Те са опасни. — Егвийн отвори уста да възрази, че са опасни преди всичко за онзи, който посегне да я нападне, но Нинив заора още по-дълбоко: — Можеш да привикнеш твърде много към тях. Когато дадох воля на целия си гняв към онези Бели плащове… Почувствах се прекалено добре. Това е много опасно. — Тя потръпна и отново ускори крачка и на Егвийн се наложи да подтичва, за да се изравни с нея.