Те се приближиха и слисана, Егвийн начаса прекъсна връзката си със Силата. От гърдите на мъжа стърчеше дръжка на кама. Смърт бе изпълнила полуотворените му очи. Нинив освободи невидимата клопка, в която го бе уловила, и мъжът се срина върху каменния под.
Изглеждаше най-обикновен човек, със среден ръст и средно телосложение, с толкова обикновени черти, че Егвийн не смяташе, че би го забелязала дори в група от трима души. Само го огледа за миг, преди да осъзнае, че нещо липсва. Нямаше арбалет.
Тя се сепна и се огледа свирепо.
— Трябва да има и още един, Нинив. Някой му е взел арбалета. И някой го е намушкал. Може да е някъде наоколо, готов отново да стреля по нас.
— Успокой се — каза Нинив, но погледна напред и назад по галерията, подръпвайки нервно плитката си. — Просто се успокой и ще измислим как да… — Думите й се прекъснаха от шума на стъпки по рампата, водеща към техния етаж.
Сърцето на Егвийн заблъска. Очите й се приковаха в главата, показваща се по рампата, тя отчаяно понечи да докосне отново сайдар, но за това й трябваше спокойствие, а ударите на сърцето й разбиваха спокойствието.
Шериам Седай спря на площадката и се намръщи на това, което видя.
— Какво, в името на Светлината, е станало тук? — Забърза се, поне веднъж изоставила присъщото си хладнокръвие.
— Намерихме го тук — отвърна Нинив, когато Наставничката на новачките коленичи до трупа.
Шериам бързо постави ръка на гърдите на мъжа и я дръпна още по-бързо. После отново го докосна, задържайки Допира малко по-дълго.
— Мъртъв — измърмори тя. — Толкова мъртъв, колкото може да бъде, че и повече. — Изправи се, извади носна кърпа от ръкава си и изтри пръстите си. — Намерили сте го? Тук? Така?
Егвийн кимна, сигурна, че ако проговори, Шериам веднага ще долови лъжата в гласа й.
— Да — отвърна твърдо Нинив. Шериам поклати глава.
— Мъж — при това мъртъв мъж! — в отделенията на новачките е достатъчно скандално само по себе си, но това!…
— Какво го прави по-особен? — попита Нинив. — И как може да бъде повече от мъртъв?
Шериам си пое дъх и ги изгледа изпитателно.
— Той е от Бездушните. Сив. — Тя отново изтри пръстите си и очите й се върнаха на лежащото тяло. Напълнени с грижа очи.
— Бездушните ли? — повтори Егвийн с трепет в гласа и в същото време Нинив възкликна: — Сив ли?
Шериам ги изгледа пронизително.
— Все още не сте учили за тях, но вие все едно в много отношения прекрачвате програми и правилници. А и след като сте намерили това… — Тя махна с ръка към трупа. — Бездушните, Сивите, се отказват от душите си, за да служат на Тъмния като убийци. След този договор те повече не са истински живи. Не и съвсем мъртви, но не и живи. Сред Сивите има и жени. Малко, разбира се. Дори сред Мраколюбците едва шепа жени са достатъчно глупави, че да направят такава жертва. Човек може да гледа през тях и да не ги забележи, преди да е станало твърде късно. Още докато е крачел, той вече си е бил все едно мъртъв. Само очите ми казват че това, което лежи тук, изобщо някога е живяло. — Тя отново ги изгледа продължително. — Никой Сив не е посмявал да влезе в Тар Валон от времената на Тролокските войни.
— Какво ще направите? — попита я Егвийн. Веждите на Шериам се повдигнаха и тя побърза да добави: — Ако ми е позволено да попитам, Шериам Седай.
Айез Седай се поколеба.
— Предполагам, че ви е позволено, след като сте имали нещастието да го намерите. Амирлинския трон трябва да реши, но предполагам, че след всичко, което се случи, тя ще иска по този случай да се запази по възможност пълно мълчание. Нямаме нужда от повече слухове. За този случай няма да говорите с никого освен с мен или с Амирлин, ако тя заговори първа.
— Да, Айез Седай — отвърна трескаво Егвийн. Тонът на Нинив беше малко по-хладен.
Шериам, изглежда, прие покорството им като нещо подразбиращо се. С нищо не показа, че ги е чула. Цялото й внимание вече бе насочено към мъртвия. Сивия. Бездушния.
— Няма как да се скрие фактът, че този човек е бил убит тук. — Сиянието на Единствената сила изведнъж я обкръжи и също така внезапно един удължен нисък купол покри тялото на пода, сивкав и толкова мътен, че трудно можеше да се види, че под него лежи тяло. — Но това ще попречи на всеки, който е разбрал естеството му, да го докосне. Трябва да се разпоредя да го махнат преди да са се върнали новачките.