Лицето на Нинив се отпусна, но когато заговори, в тона й се долавяше нещо от някогашната Премъдра на Емондово поле, изричаща слова, предназначени само да бъдат от полза за този, който ги слуша.
— Запомни онзи труп, Егвийн. Запомни, че той се опита да те убие. Нас да убие. Не забравяй за Черната Аджа. Помни ги непрекъснато. Защото забравиш ли ги само веднъж, в следващия миг може вече да си мъртва.
— Знам — въздъхна Егвийн. — Но не съм длъжна и да ми харесва.
— Забеляза ли какво не спомена Шериам? — Не. Какво?
— Тя изобщо не се зачуди кой може да го е намушкал. Хайде. Моята стая е ето там и ще можеш да опънеш малко крака, докато си поговорим.
Глава 16
Три ловкини
Стаята на Нинив се оказа значително по-просторна от тези на новачките. Тя разполагаше с истинско легло, а не с вграден в стената тесен нар, с две кресла с тапициран с кожа гръб вместо трикрако столче и с гардероб за дрехите си. Обзавеждането беше съвсем простовато, подходящо за къщата на средно преуспяващ фермер, но в сравнение с новачките Посветените живееха в истински лукс. Имаше дори малка черга, изтъкана на спирали в жълто, червена и синьо. И насред чергата стоеше Елейн.
Стоеше пред камината, скръстила ръце пред гърди и със зачервени очи, очевидно ядосана. В креслата пък бяха изпружили дългите си крака и ръце двама младежи. Единият, с тъмнозелен сюртук, разкопчан и показващ снежнобялата му риза, имаше сините очи и червеникаво-златистата коса на Елейн, а широко усмихнатото му лице ясно показваше, че й е роден брат. Другият, на годините на Нинив, със сиво, закопчано догоре палто, беше строен, с тъмна коса и очи. Той се изправи, изпълнен със самоувереност и грация, щом Егвийн и Нинив влязоха в стаята. Беше, помисли си не за първи път Егвийн, най-елегантният мъж, когото бе виждала. Галад.
— Радвам се да ви видя пак — каза той и пое ръката й. — Много се тревожех за вас. И двамата се тревожехме.
Пулсът й се учести и тя дръпна ръката си, преди той да го е усетил и промърмори:
— Благодаря ти. Галад.
„Светлина, колко е красив.“ Каза си: „Престани да мислиш така.“ Не беше никак лесно. Улови се, че без да иска, е започнала да оправя гънките на роклята си и да съжалява, че той не я вижда облечена в коприна вместо в тази проста бяла вълнена тъкан. А защо не в някоя от онези домански дрехи, за които й беше разказал Мат, онези, които стоели впити в тялото и изглеждали толкова тънки, че на човек му се струвало, че са прозрачни, въпреки, че не били. Веднага се изчерви и отхвърли представата от главата си, прииска й се той да не я гледа в лицето. С нищо не помогна това, че половината жени в Кулата, от чистачките до самите Айез Седай, го поглеждаха така, сякаш си мислеха едно и също. Не помагаше и това, че неговата усмивка сякаш бе предназначена само за нея. Всъщност усмивката му само влошаваше положението. „Светлина небесна, бих умряла, само ако заподозре какво съм си помислила.“
Златокосият младеж се наведе напред в креслото си.
— Въпросът е къде бяхте? Елейн отбягва въпросите ми, сякаш джобът и е пълен със смокини и не иска да ми даде дори една.
— Казах ти вече, Гавин — проговори твърдо Елейн. — Това не е ваша работа. Дойдох тук — обърна се тя към Нинив, — защото не исках да остана сама. Те ме видяха и тръгнаха след мен, Отговорът „не“ не ги задоволява.
— Нима? — промълви равнодушно Нинив.
— Но това е наша работа, сестро — каза Галад. — Твоята безопасност е наша работа, и още как. — Той погледна Егвийн и тя усети, че сърцето й подскочи. — Безопасността на всички вас е твърде важна за мен. За двама ни.
— Не съм ти сестра — сопна се Елейн.
— Ако ви трябват спътници — заговори усмихнат Гавин на Елейн, — ние сме не по-лоши от всички други. И след като преживяхме какво ли не, само за да се озовем тук, мисля, че заслужаваме някакво обяснение къде сте били. Бих предпочел Галад да ме натупа през цялата тренировка, отколкото да застана пред майка още веднъж само за една минута. По-скоро бих приел Кулин да ми се ядоса. — Кулин беше Учителят по оръжия и държеше под много строга дисциплина младежите, дошли в Бялата кула било за да станат Стражници, било за да се научат от тях.
— Колкото и да отричаш връзката ни — изрече мрачно Галад към Елейн, — тя все пак съществува. И майка ни постави твоята сигурност в наши ръце.
Гавин направи гримаса.
— Тя ще ни съдере кожите, Елейн, ако те сполети нещо. Наложи се да й говорим много бързо, за да не ни върне у дома със себе си. Никога не съм чувал кралица да изпрати на палача собствените си синове, но майка, изглежда, е готова да направи изключение, ако не те върнем жива и здрава у дома.