Елейн плесна доволно с ръце.
— О, добре го направи! Много добре. Аз дори не знаех, че на мъжете е забранено да влизат и в отделенията на Посветените.
— Не е — отвърна сухо Нинив, — но тези тъпаци също не го знаеха. — Елейн отново плесна с ръце и се засмя. — Щях да ги оставя да си излязат спокойно — добави Нинив, — ако Галад не бе решил да ми разиграва това представление и да се мотае. Лицето ни този младеж е твърде красиво и може да му навлече неприятности. — Егвийн едва не се разсмя — Галад беше само година по-млад от Нинив, ако имаше и толкова, а и Нинив как само оправяше полата си…
— Галад! — изсумтя Елейн. — О, той пак ще ни досажда и не знам дали следващия път номерът ти ще мине. Той винаги прави това, което смята за редно, независимо кого може да нарани, дори себе си.
— Тогава ще измисля нещо друго — каза Нинив. — Не можем да позволим да надничат зад раменете ни през цялото време. Елейн, ако искаш, мога да ти приготвя отвара ла се успокоиш.
Елейн поклати глава н се изтегна на кревата.
— Ако Шериам разбере, нас двете несъмнено ще ни очаква още едно посещение в кабинета и. Ама ти почти нищо не каза. Егвийн! Котка ли ти изяде езика? — Лицето й помръкна, — Или може би Галад?
Егвийн неволно се изчерви.
— Просто предпочетох да не споря с тях — каза тя толкова възмутено, колкото можа.
— Разбира се — отвърна раздразнено Елейн. — Ще призная, че Галад е привлекателен. Но знай, че е ужасен. Тон винаги приви тона, което е редно, така, както той поне смята. Знам, че на думи може да не изглежда, ужасно, но е така. Той никога не си е позволявал да не се подчини на майка, дори и за най-малката дреболия, доколкото знам. Никога няма да излъже, дори и малко. Никога няма да наруши някое правило, Когато те притисне затова, че ти си извършил нарушение, дори не изпитва злоба — просто му е мъчно, че не можеш да спазваш неговите стандарти, или нещо такова — но това с нищо не променя факта, че ще те притисне.
— Тона звучи… неприятно — каза предпазливо Егвийн. — Но не и чак ужасно. Не мога да си представя Галад да извърши нещо ужасно.
Елейн поклати глава, сякаш не можеше да повярва, че Егвийн не е в състояние да разбере нещо, което на нея и е така ясно.
— Ако искаш да обърнеш внимание на някого, опитай с Гавин. Той е достатъчно приятен — в повечето случаи — и си пада по теб.
— Гавин! Та той изобщо не ме поглежда.
— Разбира се, че не, глупачка такава, както си зяпнала в Галад, сякаш очите ще ти изтекат. — Егвийн усети, че бузите и парят, но се боеше, че е вярно. — Галад спаси живота на Гавин като малък — продължи Елейн. — Гавин никога няма да признае, че го интересува жена, от която и Галад се интересува, но съм го чувала да говори за теб и го знам. Той нищо не може да скрие от мен.
— Приятно ми е да го науча — каза Егвийн и отвърна на усмивката на Елейн. — Може би един ден ще го накарам сам да ми каже това, което ти ми казваш.
— Нали знаеш, можеш да избереш Зелената Аджа. Зелените сестри понякога се омъжват. Гавин наистина е хлътнал по теб и ти ще му подхождаш. Бих искала да си ми сестра.
— Вие двете ще свършите ли най-сетне с момичешките си глупости? — сряза ги Нинив. — Имаме по-важни работи на обсъждане.
— Да — каза Елейн. — Например какво имаше да ви казва Амирлин, след като напуснах?
— Не бих искала да говоря за това — отвърна притеснена Егвийн. Не искаше да лъже Елейн. — Нищо приятно не ни каза.
Елейн изсумтя недоверчиво.
— Повечето смятат, че се оправям по-лесно от останалите, защото съм щерката-наследница на Андор. Истината е, че ако не друго, на мен ми е по-трудно тъкмо защото съм щерката-наследница. Нито една от двете не е преживяла нещо, което аз да не съм, и ако Амирлин ви е нахокала, мен ще ме нахока дваж по-сурово. Е, какво все пак ви каза?
— Трябва да го запазиш само между нас трите — каза Нинив. — Черната Аджа…
— Нинив! — възкликна Егвийн. — Амирлин каза, че Елейн трябва да остане извън това.
— Черната Аджа! — почти извика Елейн и се изправи на леглото. — Не можете да ме оставите извън това, след като ми казахте толкова. Не можете!
— Не съм си и помисляла — увери я Нинив. Егвийн я погледна удивена. — Егвийн, Лиандрин видя заплаха в теб и мен. Теб и мен за малко щяха да ни убият…
— За малко да ви убият? — прошепна Елейн.
— … може би защото все още ни смятат за заплаха, или защото останахме насаме с Амирлин, или дори заради това, което тя ни каза. Имаме нужда от някоя, за която не знаят, а ако това не е известно и на Амирлин, толкова по-добре. Не съм сигурна дали можем да се доверим на Амирлин повече, отколкото на Черната Аджа. Тя смята да ни използва за собствените си цели, Аз пък смятам да й попреча да злоупотреби с нас. Разбра ли ме? Егвийн неохотно кимна и каза: