Ще бъде опасно, Елейн, опасно като всичко онова, което преживяхме във Фалме, Може би повече. Не е необходимо и ти да се включваш.
— Знам — отвърна тихо Елейн. — Когато Андор тръгва на война, Първият принц на меча предвожда армията, но кралицата също тръгва с тях. Преди седемстотин години, в битката при Куалин Ден, андорците били надвити, когато кралица Модрелайн се понесла с коня си напред, сама и без оръжие, развявайки знамето на Лъва сред пълчищата на тайренската армия. Андорците се втурнали в атака, за да я спасят, и така спечелили сражението. Такава смелост се очаква от кралицата на Андор. Ако не съм се научила все още да държа юздите на страха си, трябва да го сторя, преди да заема мястото на майка си на Лъвския трон. — Изведнъж сериозният й тон премина в кикот. — Освен това мислите ли, че ще пропусна едно приключение само за да търкам гърнета?
— Това и бездруго ще го правиш отвърна й Нинив. — И се надявам всички да повярват, че е единственото, което правиш. А сега слушай внимателно…
Елейн я заслуша и устата й постепенно зяпна, докато Нинив й описваше какво им беше казала Амирлинския трон, задачата, която им беше възложила, и опита да посегнат на живота им. Потръпна при сцената със Сивия и после прочете документа, който Амирлин беше дала на Нинив с почуда, като измърмори:
— Де да можех да имам един такъв, когато се изправя пред майка следващия път!
А когато Нинив свърши, на лицето й се бе изписало възмущение.
— Ама това е все едно да ти кажат да се качиш в планините и да намериш лъвове, само дето не знаеш дали там има лъвове, а ако има, те може да те дебнат и при това може да са се маскирали като храсти. О, и ако намериш някакви лъвове, постарай се да не те изядат, преди да си ни казала къде са!
— Ако те е страх — каза Нинив, — все още можещ да останеш настрани. — Включиш ли се, ще бъде твърде късно да се откажеш. Елейн отметна глава.
— Разбира се, че ме е страх. Не съм глупачка. Но не чак толкова, че да престана преди да съм започнала.
— Има и още нещо — добави Нинив. — Боя се, че Амирлин се кани да остави Мат да умре.
— Но една Айез Седай е длъжна да Излекува всеки, който помоли за това. — Щерката-наследница, изглежда, беше обладана от смесица от възмущение и неверие. — Защо ще остави Мат да загине? Не мога да го повярвам! Невъзможно е!
— Нито пък аз! — ахна Егвийн. „Как може да си помисли такова нещо? Амирлин не би могла да го остави да умре!“ — През целия път дотук Верин твърдеше, че Амирлин ще се погрижи да бъде Излекуван.
Нинив поклати глава.
— Верин твърдеше, че Амирлин щяла „да се погрижи за него“. Това не е едно и също. А Амирлин избегна да ми каже „да“ или „не“, когато я попитах. Може би все още не е решила.
— Но защо? — попита Егвийн.
Защото Бялата кула прави, каквото прави, за собствените си цели. Дали ще помогнат на Мат да оживее, или ще го оставят да умре, зависи от това кое е по-изгодно за техните цели. Нито една от Трите клетви не казва, че са длъжни да го Излекуват. Мат е само инструмент в очите на Амирлин. Както и ние. Тя ще ни използва в лова на Черната Аджа, но когато на човек му се счупи някои инструмент така, че да не може да се поправи, той не го оплаква. Просто го заменя с друг. И двете трябва да разберете това.
— Какво да направим за него? — попита Егвийн. — Какво можем да направим?
Нинив пристъпи до гардероба си и измъкна торба с билки.
— С моите лекове — и с малко късмет — може би ще успея да го Изцеря сама.
— Верин не можа — каза Елейн. — Моарейн и Верин заедно не можаха, а при това Моарейн разполагаше с ангреал. Нинив, ако привлечеш прекалено много от Силата, можеш да се изгориш на пепел. Или сама да се усмириш, ако извадиш късмет. Ако това може да се нарече късмет.
Нинив сви рамене.
— Те непрекъснато ми казват, че имам потенциал да се превърна в най-могъщата Айез Седай от хиляда години насам. Може би е време да разбера дали са прави. — И подръпна плитката си.
Беше очевидно, че въпреки цялата си смелост Нинив се бои. „Но няма да позволи Мат да умре, дори това да означава риск за собствения й живот.“
— Те непрекъснато твърдят, че и трите сме много могъщи… или че скоро ще станем. Може би, ако се опитаме заедно, ще разделим потока помежду си — каза Егвийн.
— Никога не сме се опитвали да го правим заедно — отвърна бавно Нинив. — Не съм сигурна дали знам как да обединим способностите си. Такъв опит може да се окаже почти толкова опасен, колкото да привлечем прекалено много от Силата.
— О, ако ще го правим — каза Елейн и скочи от леглото, — давайте просто да го направим, Колкото повече го обсъждаме, толкова повече се плаша. Мат е в гостните. Не знам точно в коя, но Шериам поне това каза.