— Мисля че да. Елайда Одаи — отвърна Елейн. Но прозвуча така, все едно че нищо не разбираше.
Елайда изостави темата.
— Вероятно си изправена пред голяма опасност. И трите впрочем. Изчезвате м се връщате, а междувременно Лиандрин и нейните… спътнички ни напускат. Несъмнено ще последват съпоставки. Сигурни сме, че Лиандрин и онези, които са я последвали, са Мраколюбци. Черна Аджа. Не бих позволила същото обвинение да легне на плещите на Елейн, и за да я защитя, изглежда, ще трябва да защитя н трите ви. Кажете ми защо избягахте и какво правихте през тези месеци, и ще видя какво мога да направя за вас. — Очите й се приковаха в Егвийн.
Умът на Егвийн се запрепъва, търсейки отговор, който Айез Седай би могла да приеме, Твърдеше се, че Елайда може да долавя лъжата.
— Беше… беше заради Мат. Той е много болен. — Мъчеше се да подбира думите си грижливо, за да не казва нищо невярно, и в същото време да създаде впечатление твърде далечно от истината. „Айез Седай го правят непрекъснато.“ — Отидохме при… Върнахме го тук за Лечителство. Ако не бяхме, щеше да умре. Самата Амирлин ще му Лечителства. — „Надявам се.“ Принуди се да продължи, издържайки на суровия поглед на Червената Айез Седай, стараейки се да не пристъпва гузно от крак на крак. От лицето на Елайда нямаше начин да се разбере дали е повярвала и на една нейна думичка.
— Достатъчно, Егвийн — каза Нинив. Пронизващият поглед на Елайда се прикова в нея, но тя с нищо не показа, че това й е подействало. Срещна очите на Айез Седай, без да мигне. — Простете, че се намесих, Елайда Седай — продължи тя спокойно, — но Амирлинския трон каза, че нашите опущения трябва да останат зад гърба ни и да бъдат забравени. Амирлин каза, че всичко това все едно не се е случило.
— Така ли ви каза? — Все още нищо в гласа или изражението на Елайда не издаваше дали им вярва, или не. — Интересно. Едва ли ще може да се забрави, след като наказанието ви беше обявено публично. Което, впрочем, е безпрецедентно. Публично са били обявявани само усмиряванията. Сега разбирам защо сте толкова нетърпеливи да го забравите. Разбрах, че ще бъдеш издигната в ранг на Посветена, Елейн. И ти, Егвийн. Това едва ли може да се нарече наказание.
Елейн хвърли крадешком поглед към Айез Седай, сякаш искаше разрешение да говори.
— Майката каза, че сме готови. — В гласа й се долови нотка на предизвикателство. — Научила съм се, Елайда Седай, и съм пораснали. В противен случай тя нямаше да пожелае да ме издигне.
— Научила — повтори замислено Елайда. — И пораснала. Какво пък, може би. — В тона й нямаше и намек дали смята това за нещо добро. Погледът й се премести опипващ на Егвийн и Нинив. — Значи върнахте се с този Мат, младежа от вашето село. Имаше още един младеж от вашето село. Ранд ал-Тор.
Сякаш някаква ледена ръка изведнъж стисна стомаха на Егвийн.
— Надявам се, че е добре — произнесе равно Нинив, но ръката и се сви в юмрук около плитката. — От много време не сме го виждали.
— Интересен младеж. — Елайда ги гледаше изпитателно. — Само веднъж съм го срещала, но ми се стори… твърде интересен. Убедена съм, че е тавирен. Да. Отговорите на много въпроси могат да се крият у него. Това ваше Емондово поле трябва да е доста необичайно място, след като е родило вас двете. И Ранд ал-Тор.
— Най-обикновено село — отвърна Нинив. — Като всяко друго.
— Да. Разбира се. — Елайда се усмихна и от бързо кривналите и се устни стомахът на Егвийн се сви. — Разкажете ми за него. Амирлин не ви е заповядала и за него да мълчите, нали?
Нинив дръпна плитката си. Елейн заоглежда килимчето на пода, сякаш в него се криеше нещо много важно, докато Егвийн зарови отчаяно в ума си за отговор. „Казват, че тя може да чува, когато някой лъже. О, Светлина, ако наистина го може…“ Паузата се удължи неестествено, докато Нинив най-сетне не отвори уста.
В този миг вратата отново се отвори. Шериам огледа стаята с нескрито изумление.
— Добре е, че те виждам тук, Елейн. Трябвате ми и трите. Не очаквах да те намеря тук, Елайда.
Елайда стана и заоправя шала си.
— Всички сме любопитни за тези момичета. Защо избягаха. Какви приключения са преживели. Те твърдят, че Майката им е наредила да не говорят за това.
— Точно така — отвърна Шериам. — Ще бъдат наказани и с това ще се приключи. Винаги съм смятала, че наказанието заличава прегрешението, което го е изискало.
Двете Айез Седай се гледаха с безизразни лица. Накрая Елайда каза:
— Разбира се. Може би ще си поговоря с тях друг път. За други неща. — На Егвийн й се стори, че в погледа м има предупреждение, След което тя се изниза на една страна покрай Шериам.