Наставничката на новачките я гледа, докато не се скри от погледа им надолу по спиралната галерия. Лицето й беше все така невъзмутимо.
Егвийн въздъхна тежко и чу ехото от устата на Нинив и Елейн.
— Тя ме заплаши — промълви невярващо Елейн. — Заплаши ме с усмиряване, ако не престана да проявявам… воля?
— Не си я разбрала добре — каза й Шериам. — Ако проявата на воля е грях, заслужаващ усмиряване, то списъкът на усмирените щеше да съдържа много повече имена, отколкото би могла да запомниш. Твърде малко покорни жени са се сдобивали някога с пръстена и шала. Което не означава, разбира се, че не си длъжна да се научиш да се държиш покорно когато се налага.
— Да, Шериам Седай — отвърнаха хорово и трите и Шериам се усмихна.
— Видяхте ли? Поне можете да се направите на покорни. И ще имате твърде много възможност да го тренирате преди отново да си възвърнете благосклонността на Амирлин. Както и моята. Имайте предвид, че с моята ще ви е по-трудно.
— Да, Шериам Седай — отвърна Егвийн, но този път само Елейн се присъедини към нея.
Нинив каза:
— Какво стана с… тялото, Шериам Седай? С… Бездушния? Разбрахте ли кой го е убил? Или защо е влязъл в Кулата?
Устните на Шериам се присвиха.
— Ти правиш крачка напред, Нинив, и веднага след това крачка назад. Ако се съди по липсата на изненада у Елейн, вие очевидно сте и казали за това — след като ви забраних да говорите по този въпрос! — и значи в Кулата има точно седем души, които знаят, че днес в отделенията на новачките е бил убит мъж, и двама от тях са мъже, които не знаят нищо повече. Освен че са длъжни да си държат езика зад зъбите. Ако една заповед на Наставницата на новачките няма никаква тежест за вас — а ако е така, ще се постарая това да се поправи — може би ще се подчините поне на заповедта на Амирлинския трон. За това нещо нямате право да разговаряте с никого освен с Майката и с мен. Амирлин не желае да се трупат още повече слухове. Досегашните са ни предостатъчни. Ясна ли съм?
Твърдият й тон предизвика хоровото „Да, Шериам Седай“, но Нинив не се задоволи само с това.
— „Седем“, казахте, Шериам Седай. Плюс този, който го е убил. А може би са получили и помощ, за да проникнат в Кулата.
— Това не е ваша грижа. — Суровият поглед на Шериам обхвана и трите. — Аз Ще задавам необходимите въпроси за този човек. А вие сте длъжни да забравите всичко, което знаете за някакъв мъртвец. Ако разбера, че правите нещо друго… Хм, има и по-лоши неща от чистенето на гърнета. И никакви извинения повече няма да Приемам, да не би да чух някакви въпроси?
— Не, Шериам Седай. — Този път и Нинив се присъедини към хора, за огромно облекчение на Егвийн. Не че облекчението беше кой знае какво. Бдителният поглед на Шериам щеше да направи съмнително трудно търсенето на Черната Аджа. За миг й се дощя да се разсмее истерично. „Ако Черната Аджа не ни спипа, ще го направи Шериам.“ Желанието и за смях секна, „Стига самата Шериам да не е Черна Аджа.“ Съжали, че не можа да изхвърли тази мисъл от главата си.
Шериам кимна.
— Много добре тогава. Сега ще дойдете с мен.
— Къде? — попита Нинив и добави: — Шериам Седай — само миг преди Айез Седай да присвие очи.
— Забравихте ли — отвърна Шериам, — че в Кулата Лечителството се навършва винаги в присъствието на онези, които са донесли болния?
Егвийн си помисли, че търпението на Наставницата на новачките е почти на изчерпване, но преди да се овладее, избухна:
— Значи тя все пак ще го Цери!
— Самата Амирлин, заедно с няколко други, ще се погрижи за него. — Лицето на Шериам беше точно толкова безизразно, колкото и гласът й. — Да не би да сте имали някаква причина да се съмнявате? — Егвийн успя само ла поклати глава. — Тогава само застрашавате живота на своя приятел, докато стърчите тук. Амирлинския трон няма намерение да чака. — Въпреки думите й, на Егвийн й се стори, че Айез Седай изобщо не бърза.
Глава 18
Лечителство
Светилници на железни скоби осветяваха проходите дълбоко под Кулата, където ги отведе Шериам. Няколкото врати, покрай които минаха, бяха плътно затворени, някои заключени, други монтирани така изкусно, че Егвийн ги забелязваше едва след като минеше край тях. Тъмни отвори бележеха пресечните коридори на този лабиринт и само в някои можеше да се види смътният блясък на далечни светилници. Хора нямаше. Тук дори Айез Седай не идваха често. Въздухът не беше нито студен, нито топъл, но тя въпреки това се разтрепера и в същото време усети по гърба си струйки пот.
Тук долу, в дълбините на Кулата, пристъпваха новачките в деня на своето последно изпитание, преди да бъдат издигнати в Посветени. Или Да бъдат изхвърлени от Кулата, ако се проваляха. Тук долу Посветените полагаха Трите клетви, след като преминат през последното си изпитание. Никой, осъзна тя, не беше й казвал какво става с онези Посветени, които се провалят. Тук долу някъде се намираше помещението, където Кулата пазеше ангреалите и ша-ангреалите си, и пак тук бяха местата, където се държаха тер-ангреалите. В тези складове бе нахлула Черната Аджа. И ако сега някоя от Черната Аджа дебнеше някъде в тези тъмни коридори, ако Шериам ги водеше не при Мат, а към…