Тя писна стресната, когато Айез Седай изведнъж спря, и се изчерви, след като останалите я погледнаха озадачени.
— Мислех си за Черната Аджа — отвърна тя немощно.
— Не мисли за това — каза й Шериам и поне веднъж прозвуча като старата, позната им Шериам, добродушна, макар и строга. — Черната Аджа няма да ви е грижа за години напред. Вие разполагате с това, което ние нямаме: време, преди да ви се наложи да се справяте с тях. Много време, все още. Като влезем, застанете до стената и пазете тишина. Поканени сте тук като благоволение: да присъствате, но не да отвличате вниманието и да се намесвате. — Тя отвори някаква врата, изработена така, че да прилича на околния камък.
Квадратното помещение зад вратата беше просторно, с голи бели каменни стени. Единствената мебелировка бе една дълга каменна маса, покрита с бяло платно, разположена в центъра на стаята. На масата лежеше Мат, облечен, с изключение на горната дреха и ботушите, със затворени очи и така помръкнало лице, че на Егвийн й се доплака. Дишаше мъчително, с хрипове. Камата от Шадар Логот висеше на колана в канията и рубинът, увенчал дръжката й, като че ли събираше светлината и сияеше като жестоко червено око въпреки яркото осветление на дузината светилници, усилено от белотата на стените и белите плочки на пода.
Амирлинския трон стоеше до главата на Мат, а Леане — при нозете му. От едната страна на масата стояха четири Айез Седай, а от другата — три. Шериам се присъедини към трите. Едната от тях беше Верин. Егвийн разпозна Серафел, също от Кафявата Аджа, и Аланна Мосвани, от Зелената Аджа, както и Аная от Синята, Аджата на Моарейн.
Аланна и Аная поотделно й бяха предавали някои от уроците по разтваряне на съзнанието за Верния извор, как да се отдадеш на сайдар и как да го контролираш. А между първото й пристигане в Бялата кула и заминаването й Аная я беше изпитвала може би петдесет пъти, за да разбере дали е Съновница. Изпитанията нито го бяха доказали, нито отрекли, но миловидната, добродушна Аная с топлата усмивка, която й придаваше особен чар, продължаваше да я вика за още изпитания, неумолима като канара, затъркаляла се по стръмен склон.
Другите й бяха непознати, освен една студеноока жена, за която смяташе, че е от Белите. Амирлин и Пазителката си бяха сложили шарфовете, но нито една от останалите не носеше нещо, което да я отличава. Виждаха се само пръстените с Великата змия и лишените им от възраст айезседайски лица. Никоя не удостои появата На Егвийн и другите две с нещо повече от бегъл поглед.
Въпреки привидното спокойствие на жените около масата, на Егвийн й се стори, че долавя признаци на несигурност. Свитите устни на Аная. Леко намръщеното тъмно и красиво лице на Аланна, студенооката жена непрекъснато оправяше роклята си по бедрата, без да го съзнава.
Една Айез Седай, който Егвийн не познаваше, постави на масата обикновена на вид полирана дървена кутия, дълга и тясна, и я отвори. От гнездото й, застлано с червена коприна, Амирлин извади една бяла, куха като флейта пръчка с дължина около лакът. Приличаше на кост, по-точно слонова кост, но не беше кост. Никой жив човек не знаеше от какво е направена.
Егвийн никога не беше виждала тази пръчка, но я позна от една лекция, която Аная беше чела пред новачките. Един от малкото ша-ангреал и може би най-мощният, който Кулата притежаваше. Ша-ангреал не притежаваха собствена мощ, разбира се — те бяха само средства за съсредоточаване и увеличаване на Силата, — но с тази пръчка една силна Айез Седай беше в състояние да срине стените на Тар Валон.
Егвийн стисна ръцете на Нинив и Елейн. „Светлина небесна! Те не са сигурни дали ще могат да го Излекуват дори с ша-ангреал, дори с този ша-ангреал! Какъв шанс щяхме да имаме ние? Сигурно щяхме да го убием, както и самите себе си. О, Светлина!“
— Ще слея потоците — каза Амирлин, — Внимавайте. Силата, необходима, за да пречупи връзката с камата и да Изцери нанесената вреда, е на ръба да го убие. Ще се съсредоточа. Внимание.
Тя вдигна пръчката с две ръце над лицето на Мат. Все още в безсъзнание, той разтърси глава и стисна ръката си в юмрук около дръжката на камата, мърморейки нещо, което прозвуча като отказ.