Около всяка Айез Седай се появи сияние, прозирна бяла светлина, видима само за жена, преливаща Силата. Светлините бавно се разнесоха, докато излъчването на всяка жена поотделно не докосна идещото от жената до нея, не се сля с него и светлината не стана една. Светлина, която в очите на Егвийн смали светилниците до нищо. И в това общо сияние се доловя още по-ярък светлик. Пръчица като древна кост. Нажежена светлина. Ша-ангреал.
Егвийн едва устоя на желанието да се разтвори за сайдар и да добави своя поток към общия прилив. Копнежът дърпаше така силно, че тя чак се олюля. Елейн стисна ръката й още по-здраво. Нинив направи крачка към масата, но се спря и тръсна гневно глава. „Светлина вездесъща — помисли си Егвийн. — Можех да го направя.“ Но не разбра какво точно. „Светлина могъща, толкова е силно. Толкова е… чудесно.“ Ръката на Елейн трепна.
Мат се разтърси сред сиянието, дръпна се на една страна, после на другата, и замърмори нещо неразбираемо. Но не преставаше да стиска камата и очите му оставаха затворени. Бавно, много бавно, гърбът му се заизвива в дъга, разтресе се и мускулите му се изпънаха. Продължи да се мята и тресе, докато най-сетне само раменете и петите му се опираха в масата. Ръката му върху камата рязко се разтвори, пусна дръжката — насила, със съпротива — отдръпна се от нея, Зъбите му се оголиха в гримаса на болка. Дъхът му премина в тежки хрипове.
— Те го убиват — прошепна Егвийн. — Амирлин го убива! Трябва да направим нещо.
Също толкова тихо Нинив изрече:
— Ако ги спрем… ако можехме да ги спрем… ще умре. Не мисля, че мога да се справя и с половината от толкова Сила. — Замълча, сякаш чула собствените си думи — че би могла да насочи половината от това, което десет пълноправни Айез Седай преливаха с помощта на ша-ангреал — и гласът й стана още по-тих. — Светлината да ми е на помощ, как бих искала!
И млъкна. Дали искаше да каже, че иска да помогне на Мат, или че й се ще да прелее този поток на Силата? Егвийн усещаше порива в себе си като зов на песен, подканящ я да затанцува.
— Трябва да им се доверим — прошепна напрегнато Нинив. — Той няма друг шанс.
Изведнъж Мат завика, високо и силно:
— Муад-дрин тиа дар алленде каба-дрин радием! — И извит в дъга, със стиснати очи, изрева следващите думи по-ясно: — Лос Вал-дар Куебияри! Лос! Карай ан Калдазар! Ал Калдазар!
Егвийн се навъси. Беше се научила достатъчно, за да разпознае Древния език, макар и да разбираше само няколко думи. Карай ан Калдазар! Ал Калдазар! „За честта на Червения орел! За Червения орел!“ Древни бойни викове на Манедерен, държавата, изчезнала по време на Тролокските войни. Държава, съществувала на мястото на днешните Две реки. Това поне знаеше; но за миг някак й се стори, че трябва да разбере и останалото, сякаш значението му беше съвсем мъничко извън полезрението й и трябва само леко да извърне глава, за да го улови.
Със силно пращене на разкъсваща се кожа камата в златната кания се издигна от колана на Мат и увисна на една стъпка над тялото му. Рубинът заблестя, като че ли разпръсна пурпурни искри, сякаш и той се бореше с Изцеряването.
Очите на Мат се отвориха и той погледна свирепо жените, застанали около него.
— Мия айенде, Айез Седай! Кабалеин мисайн йе! Инде муагде Айез Седай мисайн йе! Мия айенде! — И закрещя в изблик на неистова ярост, който сякаш продължи вечно, докато Егвийн не се зачуди дали изобщо му е останал дъх.
Аная се наведе и взе една метална кутия изпод масата. Вдигна я така, сякаш беше много тежка. Когато я постави до Мат и я отвори, се оказа, че кухината вътре е много тясна, а стените са поне два пръста дебели. Аная отново се наведе и вдигна маша, като онези, които стопанките използват в кухнята, и хвана с нея носещата се във въздуха кама — предпазливо, сякаш беше отровна змия.
Мат закрещя истерично. Рубинът яростно заблестя, мятайки кървавочервени блясъци.
Айез Седай натика камата в кутията и затръшна капака. Ключалката изщрака силно и тя въздъхна:
— Каква мръсотия!
Щом камата се скри, крясъкът на Мат секна и той се срина на леглото, сякаш костите и мускулите му се бяха стопили. Миг по-късно сиянието, обкръжаващо Айез Седай и масата, примигна и угасна.
— Край — изрече хрипливо Амирлин, сякаш тя беше крещяла досега. — Свърши се.
Раменете на няколко от останалите Айез Седай видимо се смъкнаха, пот шуртеше от челата им. Аная измъкна от ръкава си носна кърпа и открито изтри запотеното си лице. Студенооката Бяла скришом изтри бузите си с парче люгардска дантела.
— Забележително — промълви Верин. — Забележително, че старата кръв може да е толкова силна у човек в днешни времена. — Двете със Серафел допряха глави и си заговориха тихо, но с енергични жестове.