— Той Изцерен ли е? — попита Нинив, — Ще… живее ли?
Мат лежеше като заспал, но лицето му бе все така мъртвешки бледо и измършавяло, Егвийн не беше чувала за Лечителство, което да не изцерява всичко. „Освен ако отделянето на камата не е отнело всичката Сила, която използваха. Светлина всемогъща!“
— Брендас! — разпореди се Амирлин. — Ще се погрижиш ли да го занесат в стаята му?
— Както изповядате, майко — отвърна студенооката жена с толкова лишен от чувства поклон, колкото безизразно изглеждаше лицето й. След като тя излезе да повика носачите, няколко от останалите Айез Седай също напуснаха, сред тях и Аная. Последваха ги Верин и Серафел, които продължаваха да си говорят склонили глави и прекалено бързо, за да може Егвийн да улови думите им.
— Мат добре ли е? — настоя Нинив. Шериам я изгледа с вдигнати вежди.
Амирлинския трон се извърна към тях и каза хладно:
— Толкова добре, колкото е възможно. Само времето ще покаже. Да се носи вещ от Шадар Логот с всичката тази поквара толкова дълго… знае ли човек как му е повлияло? Може би никак, може би много. Ще видим. Но връзката с камата е прекъсната. Сега има нужда от отдих и колкото се може повече храна. Би трябвало да оживее.
— Какво викаше той, майко? — попита Елейн и припряно добави: — Ако ми е позволено да попитам.
— Командваше войници. — Амирлин погледна с любопитство лежащия на масата младеж. Откакто се беше сринал върху постелята, той не бе помръднал, но на Егвийн й се стори, че диша малко по-леко, гърдите му сякаш се повдигаха и смъкваха по-ритмично. — В битка отпреди две хиляди години, струва ми се. Старата кръв се завръща.
— Изобщо не беше за битка — каза Нинив. — Много добре го чух, че произнасяше „Айез Седай“. Това не беше за битка, майко — добави тя със закъснение.
За миг Амирлин като че ли се замисли какво да й отговори или дали изобщо да й отговаря.
— Смятам — рече тя, — че за известно време миналото и настоящето се бяха слели в едно. Той се намираше и там, и тук, и знаеше кои сме мие. Заповядваше ни да го оставим на мира. — Тя отново замълча. — „Аз съм свободен човек. Айез Седай. Не съм къс месо за блюдото на Айез Седай.“ Това казваше.
Леане изсумтя звучно, останалите Айез Седай замърмориха под нос.
— Но, майко — рече Егвийн. — Едва ли го е мислил така, както е прозвучало. Нали Манедерен е била съюзник на Тар Валон.
— Манедерен е била съюзник, дете — отвърна й Амирлин, ни кой може да знае какво се таи в сърцето на един мъж? Подозирам, че дори и той самият не винаги знае. Един мъж е същество, на което най-лесно можеш да поставиш оглавник, но е най-трудно да го държиш окаишен. Дори когато сам си го е избрал.
— Майко — каза Шериам, — стана късно. Готвачките сигурно вече очакват тези помощнички.
— Майко — попита тревожно Егвийн. — Не бихме ли могли да останем с Мат? Ако все още има вероятност той да умре…
Амирлин я изгледа равнодушно и без сянка на съчувствие.
— Вие си имате задължения, дете.
Нямаше предвид чистенето на съдове, Егвийн можеше да се закълне в това.
— Да, майко. — Тя се поклони и широките поли на роклята л докоснаха тези на Елейн и Нинив, които последваха жеста й. Погледнаха за последен път към Мат и последваха Шериам към изхода. Мат лежеше все така неподвижен.
Глава 19
Пробуждане
Мат бавно отвори очи и се загледа в боядисания в бяло таван, зачуден къде се намира и как се е озовал тук. Сложна плетеница позлатени листа обрамчваше тавана, а дюшекът под гърба му сякаш беше пълен с гъша перушина. Значи в някое богатско място. Някъде, където има пари. Но главата му беше съвсем празна за въпроси като „къде“ и „кога“, а и за много други покрай тях.
Беше сънувал и късове от тези сънища сега се блъскаха и препъваха в спомени, гъмжащи в главата му. Не можеше да отдели едното от другото. Диви налети и битки, странни хора, дошли отвъд океана, Пътища и Портални камъни, късове друг живот, неща, излезли направо от приказките на веселчун — всички те трябваше да са сънища. Поне така му се струваше. Но Лоиал не беше сън, а той беше огиер. Късчета от всевъзможни разговори се смесваха с мислите му, разговори с баща му, с приятели, с Моарейн, и с една красива жена, също и с един капитан на кораб, и с добре облечен мъж, говорещ с него като баща, даващ мъдър съвет на сина си. Всичко това сигурно беше реалност. Но разпокъсана на нищожни фрагменти. Зареяна.
— Муад-дрин тиа дар алленде каба-дрин радием — промърмори той. Думите бяха само някакви празни звукове, при все че в тях проблясваше… нещо.