Плътните редици на копиеносците се простираха на повече от миля вляво и вдясно от него, прошарени с хоругви и пряпорци на градчета, градове и благородни фамилии. Реката подсигуряваше фланга му отляво, мочурливите блата — отдясно. От склона на хълма тон следеше как фалангата на копиеносците му се сражава с гмежта от тролоци, десет пъти по-многобройни от хората. Копия разкъсваха черни тролокски ризници и увенчани с типове секири прорязваха кървави зевове в човешките редици. Слънцето хвърляше изпепеляващ зной над главата му сред безоблачно небе и над бойната линия се вдигаха нажежени вълни омара. Откъм врага, като дъжд, се сипеха стрели, поразявайки наред и хора, и тролоци. Самият той бе изтеглил стрелците си назад, но Властелините на ужаса не се грижеха за своите, стига да могат да пробият редовете му. На рида зад него Елитната гвардия чакаше неговата команда и конете тъпчеха нетърпеливо на място. Бронята по мъже и коне блестеше сребърна под безмилостното слънце. Нито мъжете, нито животните можеха да устоят повече на зноя.
Тук трябваше да победят или загинат. Той бе прочут като човек на хазарта. Сега беше време да хвърли зара. С глас, надвиващ шумотевицата надолу, той издаде заповедта, изправен на седлото си:
— Пехота, приготви се да пропуснеш конницата! Знаменосецът му яздеше плътно до него, знамето на Червения орел заплющя над главата му, докато повтаряха командата му нагоре и надолу по редицата.
Извади меча си и го вдигна високо.
— Напред, Елитна гвардия!
Заби пети в хълбоците на коня и той се понесе надолу по склона. Зад него копитата затрополяха в устрем.
— Напред! — Той пръв се вряза сред тролоците, мечът му засвистя нагоре и надолу, знаменосецът бе плътно зад него. — За честта на Червения орел! — Елитната гвардия се изсипа сред пролуките между копиеносците, премазвайки чудовищата, отблъсквайки ги назад. — Червеният орел! — Лица на Получовеци се озъбиха срещу него, странно закривени мечове засъскаха към него, но той сечеше и си отваряше път, все по-навътре. — Победа или смърт. Манедерен!
Мат вдигна трепереща ръка към челото си.
— Лос Валдар Куебияри! — промърмори той. Почти беше сигурен, че знае какво означава това. „Напред, Елитна гвардия“, или по-скоро „Елитната гвардия да тръгне напред.“ Но това беше невъзможно. Моарейн му беше казала няколко думи от Древния език и те бяха всичко, което знаеше от него. Другото най-вероятно си беше чисто безсмислено дърдорене.
— Лудост — промълви той рязко. — Може изобщо да не е от Древния език. Безсмислици. Айез Седай е луда. Това беше само сън.
Айез Седай. Моарейн. Той изведнъж забеляза, че пръстът му е съвсем тънък и ръката костелива. Беше боледувал. Нещо свързано с една кама. Кама с рубин на дръжката и някакъв отдавна мъртъв, покварен град, наричан Шадар Логот. Всичко това му се привидя някак в мъгла и далечно, и изглеждаше лишено от смисъл, но в същото време той знаеше, че не е сън. Егвийн и Нинив го водеха в Тар Валон, за да бъде Изцерен. Дотук поне си спомняше.
Опита се да се седне и падна, слаб като току-що родено агънце. С усилие успя да отметне одеялото. Дрехите му ги нямаше, може би бяха прибрани в гардероба с гравирани в дървото лозници, изправен до стената. Засега дрехите не го интересуваха. Изправи се с мъка и с олюляване тръгна пи килима. Добра се до креслото и от него залитна до стола при масата със златни инкрустации по краката и ръбовете.
Свещи от пчелен восък, по четири във всеки от двата свещника с малки огледала зад пламъците осветяваха ярко стаята. По-голямо огледало зад излъскания до блясък умивалник на отсрещната стена отразяваше лицето му, посърнало и изтощено, с хлътнали бузи и потънали в кухините тъмни очи, сплъстена от пот коса, лице на старец на преклонна възраст, треперещ като трева на пасище, лъхната от силен вятър. Помъчи се да изправи рамене, но резултатът не беше впечатляващ.
Пред ръцете му, върху масата, лежеше голям поднос, покрит с кърпа. Носът му долови миризмата на храна. Той дръпна кърпата и видя две големи сребърни кани и блюда от тънък зелен порцелан. Беше чувал, че Морският народ дава за такъв порцелан сребро на същото тегло. Очакваше да намери чай от биволски език и курабийки, неща, с които обикновено тъпчат болните, но вместо това в едно от блюдата видя куп резенчета печено телешко с кафява горчица и ряпа. Е други блюда имаше препечени картофки, бакла с лук, зеле и грах, пържен в масло. Туршия и питка кашкавал. Дебели филии хрупкав хляб и чинийка с масло. Едната кана беше пълна с мляко с гъст каймак отгоре, другата ухаеше на топло вино с подправки. Тук имаше достатъчно ядене за четирима. Устата му се напълни със слюнка, стомахът му изръмжа алчно.