„Първо да разбера къде се намирам.“ Но преди да се оттегли от масата и да се добере до стената с трите високи тесни прозореца, нави резен от телешкото и го топна в горчицата.
Прозорците бяха с дървени кепенци, гравирани с дантелени шарки, но през дупките можеше да се види това, което е отвън. Светлинки от други прозорци мигаха на точици в тъмнината. За миг той се отпусна отчаян на каменния перваз. И започна да мисли.
Можеш да превърнеш и най-лошото в свое предимство, стига да мислиш, винаги казваше баща му, а Абел Каутон несъмнено беше най-добрият прекупвач на коне в Две реки. Винаги, когато изглеждаше, че някой е успял да го изиграе, се оказваше, че са хванали мазния край на лъжицата. Не че Абел Каутон мамеше, но дори хората от Таренов сал не можеха да го измамят и всички знаеха колко близо до кокала режат. Просто защото Абел обмисляше нещата от всичките им страни.
Тар Валон. Трябваше да е Тар Валон. Тази стая беше от някакъв палат. Само доманският килим на цветя сигурно струваше колкото цяла ферма. Нещо повече, сега му се струваше, че е съвсем здрав, а според това, което му бяха казвали, Тар Валон беше единственият му шанс да се оправи. Всъщност той никога не беше се чувствал болен, доколкото си спомняше — дори когато Верин — ново име, което изплува в мъглата — бе казала на някого край него, че той умира. Сега се чувстваше немощен като бебе и гладен като вълк, но някак си беше сигурен, че Изцеряването е минало добре. „Чувствам се… цял и здрав. И това е всичко. Изцерен съм.“ Той погледна с гримаса кепенците.
Изцерен. Това означаваше, че са приложили върху него Единствената сила. При тази мисъл кожата му настръхна, но той знаеше, че ще го направят. „По-добре, отколкото да умра“, каза си. Някои от нещата, разказвани му за Айез Седай, се върнаха в съзнанието му. „Би трябвало да е по-добре, отколкото да съм умрял. Дори Нинив смяташе, че ще умра. Все едно, свършено е, и да се тревожа сега, нищо няма да се промени.“ Усети, че е привършил резена телешко и облизва соса по пръстите си.
Колебливо се върна до масата. Под нея имаше столче. Издърпа го и седна. Без да търси вилица и нож, нави нов резен телешко. Как се бе оказал в Тар Валон… Бялата кула. Това трябваше да е… за негово добро?
Тар Валон означаваше Айез Седай. Това беше достатъчно, за да не остане тук нито час повече. Тъкмо напротив. Това, което можа да си спомни за времето, прекарано с Моарейн и след това с Верин, не беше достатъчно, за да вземе някакво решение. Не можеше да си спомни някоя от тях да бе направила нещо ужасно, но пък и не си спомняше кой знае какво. Тъй или иначе, каквото и да правеха Айез Седай, правеха го по свои причини.
— А те не винаги са причините, които ти мислиш, че са — изломоти той с уста, пълна с картофи, и преглътна. — Една Айез Седай никога не лъже, но истината, която ти казва, не винаги е тази, която си мислиш, че е. Това е едно от нещата, които не бива да забравям: не мога да съм сигурен в тях дори когато ми се струва, че съм. — Заключението никак не беше окуражително. Той напълни устата си с грах.
Мисълта за Айез Седай го принуди да си спомни едно-друго за тях. Седемте Аджа: Синя, Червена, Кафява, Зелена, Жълта, Бяла и Сива. Червените бяха най-лошите. „Ако се изключи Черната Аджа, за която всички те твърдят, че не съществува.“ Но Червената Аджа не би трябвало да представлява заплаха за него. Те не се интересуваха от хора, които не могат да преливат.
„Ранд. Огън да ме изгори, как можах да забравя за това? Къде е той? Дали е добре?“ Въздъхна със съжаление и намаза дебел слой масло върху все още топлия комат хляб. „Дали вече е полудял.“
Дори да знаеше отговорите, нищо не можеше да направи за Ранд. Не беше сигурен дали би го направил дори и да можеше. Ранд можеше да прелива Силата, а Мат бе отрасъл с разкази за преливащи мъже. Разкази, предназначени да плашат децата. Истории, които плашеха и възрастните също така, защото звучаха твърде правдоподобно. Да разбереш какво може да прави Ранд бе все едно да разбереш, че приятелят ти изтезава малки животни или убива бебенца. Повярваш ли го веднъж, трудно е да го наречеш повече свой приятел.
— Я да се погрижа аз за себе си — каза си той сърдито. Наклони отново каната с вино над сребърната чаша и с изненада установи, че вече е празна. Вместо това напълни чашата с мляко.
— Егвийн и Нинив искат да станат Айез Седай. — Не беше си го спомнил, преди да го изрече на глас. — Ранд върви по гайдата на Моарейн и се самообявява за Преродения Дракон. Светлината знае само какво се кани да направи Перин. Беше започнал да се държи смахнато, откакто очите му станаха толкова странни. Я аз да се погрижа за себе си. — „Огън да ме гори, трябва да го направя! Аз съм единственият от нас, който си е запазил разума. Аз и никой друг.“