Селийн поклати глава, сякаш прочела мислите му.
— Ти си много по-важен, отколкото все още можеш да проумееш. Във всеки случай много по-важен, отколкото разбират тези така наречени Айез Седай. Ти можеш да се сдобиеш със слава, стига да си достатъчно разумен и да не им вярваш.
— Ти определено говориш тъй, сякаш никак не им вярваш. — „Така наречените?“ Хрумна му нещо, но не можа да се насили да го изрече. — Ама ти… Ти да не си?… — В такова нещо не беше обвинявал никого досега.
— Мраколюбка ли? — попита го подигравателно Селийн. Изглежда, това по-скоро я развесели, отколкото я ядоса. Тя заговори презрително. — Смяташ, че съм от онези жалки следовници на Баал-замон, които си въобразяват, че той ще ги дари с безсмъртие и власт? Не, аз не следвам никого. Има само един мъж, до когото мога да застана, но не следвам никого.
Мат се изсмя нервно.
— Разбира се, че не. — „Кръв и пепел, един Мраколюбец не би се признал за такъв, ако го попиташ. Може би държи отровен нож, ако е такава.“ Имаше смътен спомен за една жена, облечена като благородничка, Мраколюбка със смъртоносна кама в нежната й ръка. — Съвсем нямах предвид това. Ти приличаш… Приличаш ми на кралица. Това исках да кажа. Приличаш на…
— Мат, Мат, трябва да се научиш да ми вярваш. О, аз също ще те използвам — ти си твърде подозрителен по нрав, особено след като си носил онази кама, не искам да го отричам — но моето използване ще ти донесе богатство, власт и слава. Няма да те принуждавам. Винаги съм смятала, че мъжете се справят по-добре, когато ги убедиш, отколкото когато ги накараш насила. Тези Айез Седай изобщо не разбират колко важен си, а той ще се опита да те разубеди или да те убие, но аз мога да осъществя мечтите ти.
— Той? — повтори рязко Мат. „Да ме убие? Светлина превелика, та те гонеха Ранд, не мен. Откъде знае тя за камата? Сигурно цялата Кула вече знае.“ — Кой иска да ме убие?
Устните на Селийн се стиснаха, сякаш беше казала предостатъчно.
— Ти много добре знаеш какво искаш. Мат, а аз също го знам до трошица, не по-зле от тебе. И трябва да избереш на кого ще се довериш, за да ти го даде. Признавам ти, че ще те използвам. Тези Айез Седай никога няма да ти го признаят. Аз ще те поведа по пътя към богатството и славата, Докато те ще те държат вързан на верижка, докато не умреш.
— Ти каза много неща — отвърна Мат, — но как мога да съм сигурен, че нещо от това е вярно? Откъде да съм сигурен, че мога да повярвам на теб повече, отколкото на тях?
— Като се вслушаш в това, което те ти казват, и в това, което не ти казват. Ще ти кажат ли, че баща ти идва тук, в Тар Валон?
— Моят баща е бил тук?
— Мъж на име Абел Каутон, и още един, на име Трам ал-Тор. Досадили са им до небесата, докато не получат аудиенция, доколкото разбрах. Настоявали да разберат къде си ти и приятелите ти. А Сюан Санче ги отпратила към Две реки с празни ръце, без дори да им каже дали сте живи. Ще ти кажат ли това, освен ако не ги попиташ? Може би няма, дори и тогава, защото можеш да се опиташ да побегнеш назад към дома си.
— Баща ми смята, че съм мъртъв? — попита бавно Мат.
— Може да му се каже, че си жив. Аз бих могла да се погрижа за това. Помисли си много добре на кого ще се довериш. Мат Каутон. Ще ти кажат ли, че дори в този момент Ранд ал-Тор се опитва да им се измъкне и че една на име Моарейн го преследва? Дали ще ти кажат, че в драгоценната им Бяла кула се е навъдила Черната Аджа? Дали изобщо някога ще ти кажат как точно смятат да те използват?
— Ранд се опитва да се измъкне? Но… — Тя може би знаеше, че той се е провъзгласил за Преродения Дракон, а може и да не знаеше, но той самият нямаше да й го каже. „Черната Аджа! Кръв и пепел проклета!“ — Коя си ти, Селийн? Щом не си Айез Седай, какво си?
Усмивката н криеше тайни.
— Просто запомни, че има и друг избор. Не си задължен да се превърнеш в кукла на Бялата кула или в плячка за Мраколюбците на Баал-замон. Светът е много по-сложен, отколкото можеш да си представиш. Засега прави това, което искат тези Айез Седай, но запомни, че имаш избор. Ще го направиш ли?
— Не ми се струва, че имам кой знае какъв избор — отвърна той мрачно. — Мисля, че ще запомня.
Погледът на Селийн охладня. Симпатията се смъкна от лицето й като стара змийска кожа.