Верин я изгледа, сякаш съзнателно се правеше на задръстена.
— Нищо ли? Разбира се, че има нещо общо, дете. Работата е там, че съществува трета постоянна величина освен Създателя и Тъмния. Съществува един свят, който е разположен вътре във всички други, вътре във всички тях едновременно. Или може би ги обкръжава. Някои писатели в Приказния век го наричат Тел-айеран-риод, Невидимия свят. Може би „Светът на сънищата“ е по-добрият превод. На много хора — простолюдие, което не би могло и да си помисли за преливане на Сила — понякога им се мяркат неща от този Тел-айеран-риод в сънищата им и дори улавят проблясъци от другите светове през него. Но една Съновница, детето ми — една истинска Съновница — може да влезе в Тел-айеран-риод.
Егвийн се опита да преглътне, но някаква буца в гърлото й попречи. „Да влезе в него?“
— Аз… не мисля, че съм Съновница, Верин Седай. Проверките на Аная Седай…
Верин я прекъсна.
— … не доказват нито че си, нито че не си. Но Аная въпреки това е убедена, че е възможно да си.
— Предполагам, че все някога ще разбера — промълви глухо Егвийн. „Светлина всемогъща, иска ми се да съм, нали? Как искам да се науча! Искам всичко това.“
— Нямаш много време за чакане, дете. Амирлин е поверила тежка задача на двете ви с Нинив. Трябва да използваш всеки инструмент, който може да ти се окаже подръка. — От бъркотията на масата Верин измъкна някаква червена дървена кутия. Кутията беше достатъчно голяма, за да побере куп документи, но когато Верин отвори съвсем леко капака й, единственото, което извади отвътре, беше пръстен, издялан от камък, със сини, кафяви и червени жилки, прекалено голям, за да бъде предназначен за пръст. — Вземи, дете.
Егвийн премести документите, за да го поеме, и очите й се разшириха от изумление. Пръстенът определено приличаше на каменен, но на допир беше по-твърд от стомана и тежеше повече от олово. А кръгът му беше изкривен. Прекараше ли пръст по ръба му, той го обикаляше на два пъти, както отвътре, така и отвън, макар да вървеше само по едната страна. Тя прекара пръста си да обиколи два пъти, само за да се увери.
— Корианин Недеал — каза Верин — е притежавала този тер-ангреал през по-голямата част от живота си. Сега ще го задържиш ти.
Егвийн замалко да изтърве пръстена. „Тер-ангреал? Аз ще държа тер-ангреал?“
Верин като че ли не забеляза изненадата й.
— Според нея той улеснява преминаването в Тел-айеран-риод. Твърдяла е, че той действа при жени, притежаващи Таланта, както и при Айез Седай, стига да го докосваш, когато спиш, Съществуват опасности, разбира се. Тел-айеран-риод не е като другите сънища. Това, което се случва там, е истинско — ти действително си там, вместо само да го виждаш. — Тя нави ръкава на роклята си и показа един повехнал белег под лакътя си. — Аз самата се опитах веднъж, преди години. Лечителството на Аная не подейства съвсем. Запомни това. — Айез Седай отново свали ръкава и скри белега.
— Ще внимавам, Верин Седай. — „Истинско? Моите сънища са достатъчно лоши и такива, каквито са сега. Нима искам сънища, които ти оставят белези? Ще го прибера това нещо в някоя торба, ще го скрия в някой тъмен ъгъл и ще го оставя там. Ще…“ Но искаше да научи. Искаше да стане Айез Седай, а никоя Айез Седай не беше ставала Съновница от почти петстотин години. — Много ще внимавам.
Тя пусна пръстена в кесийката си и стегна връвта й много здраво, после взе документите, които й беше дала Верин.
— И не забравяй да го пазиш добре скрито, дете. Никоя новачка, дори Посветена, не би трябвало да притежава подобно нещо. Но при теб може да се окаже полезно. Пази го скрито.
— Да, Верин Седай, — Спомни си за белега на Верин и почти й се дощя да се появи някоя друга Айез Седай и да я изведе веднага.
— Добре, дете. Можеш да си тръгваш. Става късно, а утре трябва да станеш рано, за да помогнеш за закуската. Лек сън.
Верин остана да седи загледана към вратата дълго време след като тя се затвори зад Егвийн. Бухалът тихо забуха зад гърба й. Тя придърпа червената кутия към себе си, отвори я и навъсено огледа това, което я изпълваше почти догоре.
Страници и страници, изписани с изряден почерк. Черното мастило беше поизбледняло след петстотин години. Бележките на Корианин Недеал, всичко, което тя бе научила след близо петдесет години проучване на този странен тер-ангреал. Потайна жена е била тази Корианин. Основната част от знанията си бе пазила в пълна тайна от всички и ги бе доверила единствено на тези страници. Единствено случайността и навикът да се рови сред древни документи в библиотеката бяха довели Верин до тях. Доколкото бе успяла да установи, никоя Айез Седай освен нея не бе разбрала за съществуването на този тер-ангреал. Корианин беше съумяла да заличи съществуването му от регистрите.