Тя отново размисли дали да не изгори ръкописа, както бе размисляла дали да не го даде на Егвийн. Но да унищожи знание, каквото и да е то, за нея беше анатема. Колкото до другото… „Не. Най-добре ще е да се оставят нещата такива, каквито са. Каквото има да става, ще стане.“ Тя пусна капака да се затвори. „Сега пък къде изчезна онази страница?“
Намръщена, тя затърси кожената папка из купищата книги и листове. Егвийн вече бе излязла от ума й.
Глава 22
Цената на пръстена
Едва се беше отдалечила от покоите на Верин, когато я срещна Шериам. Лицето на Наставницата на новачките беше навъсено и угрижено.
— Ако някой не си беше спомнил, че Верин е говорила с теб, можеше изобщо да не те намеря. — Айез Седай беше леко раздразнена. — Хайде, дете. Задържаш всичко. Какви са тези листове?
Егвийн ги стисна здраво под мишница. Постара се да отвърне хрисимо и с цялото дължимо уважение.
— Верин Седай смята, че трябва да ги проуча, Айез Седай. — Какво ли щеше да направи, ако Шериам поискаше да ги види? Какво извинение можеше да намери, за да й откаже, как да обясни защо всички тези страници, в които се казваше всичко за тринадесетте жени от Черната Аджа и тер-ангреалите, които те бяха откраднали, са у нея?
Но Шериам, наглежда, изключи листовете от ума си още щом попита за тях.
— Няма значение. Теб те търсят и всички те чакат. — Тя хвана Егвийн под ръка й я подкара по-бързо.
— Търсят ли ме, Шериам Седай? И за какво ме чакат? Шериам поклати нервно глава.
— Ти да не си забравила, че ще бъдеш издигната в Посветена? Когато утре дойдеш в кабинета ми, ще си с пръстен, макар да не вярвам това да те утеши много.
Егвийн понечи да спре, но Айез Седай я подкара по-бързо — направо я мъкнеше я по тясното стълбище покрай стените на библиотеката.
— Тази нощ? Вече? Но аз съм почти заспала, Айез Седай, и мръсна, и… мислех, че имам дни напред. Да се подготвя.
— Часът не чака ни една жена — каза Шериам. — Колелото тъче така, както то пожелае, и когато пожелае. Освен това какво би могла да подготвиш? Ти вече знаеш онова, което трябва. Повече, отколкото знаеше приятелката ти Нинив. — Тя избута Егвийн през друга вратичка в основата на стълбището и бързо я подкара през рампата на друг коридор, който се виеше надолу и все надолу.
— Слушала съм лекциите — опита се да възрази Егвийн — и ги помня добре, но… не мога ли да поспя една нощ преди това? — Извиващата се рампа сякаш нямаше кран.
— Амирлин реши, че няма смисъл да се чака. — Шериам се усмихна криво на Егвийн. — Точните й думи бяха: „Решиш ли да изкормиш една риба, няма смисъл да я чакаш да се вмирише.“ Елейн вече трябва да е минала през арките и Амирлин е решила и ти да минеш тази нощ. Не че виждам смисъла на цялото това бързане — добави тя, — но когато Амирлин се разпореди, ние се подчиняваме.
Егвийн се остави да я дърпат надолу по рампата, без да възразява, но стомахът й се беше стегнал на възел. Нинив изобщо не беше предупредена за това, което я чака, когато я бяха издигнали в Посветена. Нищо не беше й казала след това освен придруженото с гримаса „мразя Айез Седай!“ Рампата завърши в широк коридор, много под нивото на кулата, в самата скала на острова.
Коридорът беше равен, без никаква украса. Бялата скала, през която беше изсечен, бе гладка, но иначе непипната, и се виждаха само тъмни дървени врати, високи и широки като порти на крепости и без никакви орнаменти, макар дъските, от които бяха сковани, да бяха съвършено огладени и излъскани. Тези големи врати обаче бяха така добре уравновесени, че Шериам без никакво усилие бутна една, отвори я и дръпна Егвийн след себе си в огромна куполовидна зала.
— Не преди да е дошъл часът! — сопна се Елайда. Стоеше, наметната с шала си с червени ресни, до маса, на която бяха поставени три големи потира.
Светилници върху високи стойки осветяваха залата и това, което се намираше в средата под купола — три извити сребърни арки, високи точно колкото да преминеш под тях, стъпили върху дебел сребърен пръстен. Основите им се допираха. По една Айез Седай седеше със скръстени нозе върху голия камък пред местата, където арките се съединяваха с пръстена, и трите бяха наметнати с шалове. Аланна беше сестрата от Зелената Аджа, но Егвийн не познаваше Жълтата сестра, нито Бялата.
Обкръжени от сиянието на сайдар, трите Айез Седай седяха неподвижно пред арките, а отвътре блестеше и нарастваше ответно сияние. Това съоръжение беше тер-ангреал и новачките минаваха под неизвестната материя, от която той бе изграден в Приказния век, за да бъдат издигнати в Посветени. Вътре в него Егвийн щеше да се изправи лице в лице със собствените си страхове. На три пъти. Бялата светлина вътре в арките престана да тръпне; задържаше се в тях, като че ли ограничена, но изпълваше пространството и го правеше непрозирно.