— Успокой се, Елайда — рече кротко Шериам. — Скоро ще свършим. — Обърна се към Егвийн. — На новачките им се дават три възможности. Можеш да откажеш да влезеш два пъти, но при третия отказ те отпращат от Бялата кула завинаги. Така става обикновено и ти имаш пълното право да се откажеш, но не мисля, че Амирлинския трон ще остане доволна, ако го направиш.
— Тя не заслужава да й се даде тази възможност. — Гласът на Елайда беше железен, а изражението й — не по-меко. — Изобщо не ме е грижа какъв бил потенциалът й. Тя трябва, да бъде изхвърлена от Бялата кула. Или ако се провали, да бъде пратена да търка подовете през следващите десет години.
Шериам изгледа остро Червената сестра и каза:
Не беше толкова непреклонна по отношение на Елейн. Ти сама пожела да участваш в това, Елайда — вероятно заради Елейн и ще изпълниш своята длъжност и спрямо това момиче така, както трябва, или ще напуснеш и ще намеря друга.
Двете Айез Седай се гледаха толкова дълго, че Егвийн нямаше да се учуди, ако видеше около тях сиянието на Единствената сила. Най-сетне Елайда отмести поглед и изсумтя:
— Щом трябва да започваме. Да дадем на тази нещастница възможност да се откаже и да се свърши. Закъсняваме.
— Няма да се откажа. — Гласът на Егвийн потрепера, но тя се съвзе и вдигна глава. — Искам да продължа.
— Добре — каза Шериам. — Много добре. Сега ще ти кажа две неща, които никоя жена не чува преди до застане на твоето място. Започнеш ли, трябва да продължиш до края. Откажеш ли се в който и да е момент, ще бъдеш изхвърлена от Бялата кула, все едно че си отказала да влезеш за трети път. Второ. Да търсиш, да се стремиш, означава да познаеш опасността. — Говореше така, сякаш го бе произнасяла хиляди пъти. Очите й грееха от съчувствие, но лицето й беше почти толкова сурово, колкото това на Елайда. Съчувствието й плашеше Егвийн повече от суровостта. — Някои жени са влизали и повече не са се връщали. След като тер-ангреалът е бил оставян да затихне, те… не са се… оказвали… там. И никой повече не ги е виждал. Ако искаш да оцелееш, трябва да си твърда. Една грешка, един провал и… — Самото лице на Шериам сякаш изговори неизречените думи. Егвийн потръпна. — Това е последният ти шанс. Ако сега се откажеш, ще се брои само като първи отказ. Все пак ще ти останат още два пъти. Ако сега приемеш, връщане няма. Не е срамно да се откажеш. Аз самата се отказах първия път. Избирай.
„Не са се връщали?“ Егвийн преглътна с мъка. „Искам да бъда Айез Седай. И първо трябва да стана Посветена.“
— Приемам. — Шериам кимна.
— Тогава подготви се.
Егвийн примигна, но се сети. Трябваше да влезе гола. Наведе се да остави вързопа документи, които Верин й беше дала… и се поколеба. Ако ги оставеше тук, Шериам или Елайда можеха да ги прегледат, докато тя е в тер-ангреала. Можеха да намерят и малкия тер-ангреал в кесията й. Ако откажеше да продължи, щеше да може да ги скрие някъде, може би при Нинив. Дъхът й секна. „Не мога да се откажа сега. Вече започнах,“
— Да не би да реши да се откажеш, дете? — намръщи се Шериам, — След като вече знаещ какво означава това?
— Не, Айез Седай — бързо отвърна Егвийн, Съблече се припряно н сгъна дрехите си, после ги постави върху кесията и вързопа. Това трябваше да е достатъчно.
Седящата до тер-ангреала Аланна изведнъж заговори.
— Има някакъв… резонанс. — Каза го, без да извръща очи от арките. — Като ехо. Не разбирам откъде е.
— Проблем ли има? — попита рязко Шериам. Тя като че ли също беше изненадана. — Няма да пусна вътре жена, ако има проблем.
Егвийн погледна с копнеж към сгънатите си дрехи. „Светлина небесна, дано да има проблем. Нещо, което да ми позволи да скрия тези листове, без да трябва да отказвам да вляза.“
— Не — отвърна Аланна. — Прилича по-скоро на бръмчене на хапливче около главата ти, когато се опитваш да мислиш, но не пречи. Не бих го споменала дори, но просто досега не се е случвало, доколкото знам. — Тя завъртя глава. — Ето че изчезна.
— Може би — рече сухо Елайда.
— Другите сметнаха, че такава дреболия не си заслужава да бъде споменавана.
— Да продължим тогава. — Тонът на Шериам не допускаше повече никакви отклонения. — Хайде.
Егвийн за последен път погледна към сгънатите си върху вързопа дрехи и тръгна след нея към арките. Подът под босите й стъпала беше като от лед.